Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Очевидно беше, че Мокрия се беше родил под щастлива звезда. Просто нямаше друг такъв късметлия като него. Целейки да го натопи, Пехливаката му направи може би най-голямата услуга в живота, пращайки Котвата в Благоевград вместо в Ботевград. Освен това тъпите мутри не забелязаха нито мостовете от собствения им мерцедес, нито плика с екстазитата, който Пехливанов беше забравил на един тезгях, намиращ се на половин метър от мястото, където беше застанал Грую, докато разговаряше с бояджията от „Меден Рудник“.

След половин час кортеж от два черни джипа потегли за Горна Джумая в търсене на наглия шоп. Грую се возеше в единия от тях. Още осем бургаски мутрафона му правеха компания. Багажниците и на двата джипа бяха пълни с всякакви пушкала. Носеха и едно пликче с кокаин, който да поддържа тонуса им. По телефона Грую нареди на Митьо Стартера временно да преустанови издирването на Мокрия в Бургас до второ нареждане.

Веско Пехливански, от своя страна, разполагаше с половината от екстазитата на Котвата, както и с разчастения му Мерцедес. Излапа набързо два бонбона и заподскача като маймуна из потъналия в чаркове и петна от масло и боя сервиз. Вечерта, или около пет часа по-късно, някак си като невидима пелерина започна да го обгръща някаква странна параноя. Гледайки към плика с екстазитата, си помисли „Ами ако Грую види хаповете? Ами ако попаднат в лапите му, докато се опитвам да ги развържа?“. Какви ли не мисли спохождаха изпържения от дрога мозък на Веско. И така, след още два часа той реши да вземе пакета и да отпраши на север. Целта му беше Морската столица на България — Варна. Там той имаше братовчедка и двама-трима познати. Реши да замине, да разпродаде хапчетата и с някой лев в джоба да се върне, да продаде чарковете от мерджана на бургаската мутра и да си купи нова кола. Отделно се надяваше Мокрия да бъде намерен и наказан подобаващо за злодеянието, което беше извършил срещу самия него. Поначало наркоманите имат доста отмъстителен нрав.

Мутренският кортеж пристигна в китния Благоевград рано-рано на следващата сутрин. По това време градът пустееше, тъй като студентският сезон още не беше започнал, а именно учащите бяха душата и сърцето на югозападния областен град.

Двата джипа спряха пред едно денонощно заведение и Грую нареди на всички бабаити от кортежа си да влязат вътре за оперативка. Горилите се настаниха на една по-голяма маса и Котвата занарежда заповеди и зараздава пълномощия и задължения на всеки един от тях. Да, обаче, както са казали мъдрите хора „Животът е това, което ти се случва, докато кроиш планове“. Изведнъж джиесемът на Грую иззвъня някак си „международно“. Търсеше го човекът, който Котвата в този момент би искал да чуе най-малко, а именно босът над него.

— Къде си, Грую? — попита гласът в слушалката.

Котвата все пак се беше подготвил, тъй като шефът му така или иначе можеше да го потърси във всеки един момент.

— Уреждам едни грузински курви, в Пловдив съм, шефе — заобяснява се Котвата.

— Защо не си ме информирал?

— Не бях сигурен, че ще стане работата, шефе. Не исках да те занимавам, преди да съм уредил нещата.

— Как вървят бонбонките „тик-так“?

Тук Грую се позадави:

— Търговските представители в „Рудника“ са поели дистрибуцията.

— Искам утре да ми отчетеш оборота от първата партида.

— Утре? — шокиран измрънка Грую. — Ама не знам дали ще развържат палето до утре, шефе.

— Утре! В 16:00 часа в заведението на Влас. Очаквам да ми отчетеш целия оборот. Имай предвид, че знам точната сума, която беше определена за това количество на тези цени.

— Разбрано! — примири се Котвата.

— И докарай няколко от тия грузински мацуранки, за които говориш.

След което шефът на Грую тръшна телефона, а самият Грую с кански усилия удържа да не се насере.

Котвата се видя в чудо. Налагаше се да прекрати мисия „Мокри ръце“ в самия ѝ зародиш. По-лошото в случая обаче се явяваше фактът, че той трябваше да отчете оборота от ексовете на шефа си със свои лични средства (2000 лева). Освен това, поне за момента, трябваше да се прости с лъскавата си мутренска черна S-класа. Направо не можеше да се побере в кожата си от яд. Някакъв сополив софийски дришльо успя да му се изплъзне под носа и Грую не можеше да направи нищо. Чувстваше се като импотентен старец.

След като цялата бригада се завърна в родния си Бургас, толкова бързо, колкото и трябваше, за да стигне до Благоевград, Котвата побърза да се срещне с шефа си и му предаде пощенски плик, пълен с няколко хиляди лева. На въпроса „Къде са грузинските курви?“, той просто вдигна рамене и отговори: