Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Я, направи по още една черта — с нотка на срам в гласа каза Фараона.

— Ти си девствен. Хахахахаха. Девствен си. На колко години си, бе? На двадесет и пет?

— Двадесет и девет.

— Не мога да повярвам! Хахахахахахаа! — Шуши изпадна в още по-истеричен смях след изповедта Фараонова.

— Добре, де, ти какво мислиш за мен? Намираш ли ме привлекателен?

— Аааа, не! Дори не си го и помисляй. С тия пъпки по цялото ти тяло не мисля, че ще ме навиеш. — Шуши директно отряза Фараона и си запали цигара.

В този момент Фараона видимо се натъжи и се почувства доста засрамен.

— Все тая — каза с треперещ глас той, — аз трябва да тръгвам.

— Чакай!

— Какво има?

— Ако ми намериш малко тревичка, може и да измислим нещо.

В този миг Фараона изпита изключително силна вълна на самоувереност и бомба от хормони разтресе тялото му. Сърцето му заби лудо, студена пот изби по пъпчивото му чело, краката му се подкосиха. Имаше сила само да каже:

— Мога да намеря тревичка веднага.

— Ами, добре. Хайде, действай!

Колкото и да беше малоумна и проста, на Шуши ѝ беше пределно ясно, а и си беше свикнала с мисълта, че може да получава каквото си пожелае (най-вече наркотици) само срещу сваляне на гащите си и отваряне на краката си. Целият квартал, без Едрия и Фараона, я бяха минали. На нея вече дори не ѝ правеше впечатление.

И докато гърчавият курволяк още се смееше истерично, младосткият девственик вече тичаше към блока на Едрия, за да вземе необходимия джойнт, който щеше да послужи като средство за постигане на една от най-лелеяните цели на момчето. Направо не му се вярваше.

Фараона се върна след точно две минути и половина. Направо щеше да му изскочи сърцето. Шуши дори още не си беше изпушила цигарата.

— Готово! — с треперещ гласец изпелтечи той.

— Еми, хубаво. Къде ще ме водиш?

— Ами, може у нас. Няма никой вкъщи сега.

— Добре! Айде, че ми се пафка.

Двамата отидоха в апартамента на Фараона, който се намираше доста наблизо. Качиха се горе и влязоха вътре, след едноминутна борба с ключалката, понеже на Станимир му трепереха ръцете от притеснение и не можеше да напъха ключа. Фараона директно се нахвърли върху Шуши и я награби.

— Какво правиш, бе? Спри, бе! Ти луд ли си?

— Що? Нали каза, че ще го направим? — шокиран попита Фараона.

— Ама няма да ме прегръщаш и да се опитваш да ме целуваш, бе, грозник! Ясно ли ти е? — ядоса се Шуши.

— Добре, де, окей — засрамен се съгласи Фараона.

— И освен това първо искам да пуша!

— Добре, добре, добре, разбрах!

Двамата излязоха на балкона и Шуши взе да завива цигарка с тревата, която Едрия беше дал на Фараона, а самият Фараон нетърпеливо потропваше с крак. Имаше чувството, че цял ден стоят на тоя скапан балкон. След като завъртяха цигарката, той отново подкани малката мърла да ходят към спалнята.

И така, най-дългоочакваният момент в живота на нашето момче настъпи. Шуши си вдигна полата и си помести тънката прашка. В този момент очите на Фараона придобиха формата на американски палачинки и му се насълзиха. Той никога досега не беше виждал на живо необлечен женски полов орган.

— Айде, какво чакаш? Сваляй гащите да те видя какво можеш. Хахахаха, никога досега не съм го правила с девствено момче! — отбеляза Шушонката.

Фараона почервеня от срам, обаче меракът си е мерак, и така той си събу мръсните, раздърпани дънки, заедно с белите си слипове. В следващия момент Шуши избухна в още по-истеричен смях. Никога досега тя не беше виждала по-малък и спаружен член.

— Какво се смееш, ма?

— Лелеее, колко ти е малък, Фараонче, хахахахаха! Едвам се вижда! Хахахахахахахха!

— Млъквай! Хайде пипни го! — заповяда Фараона.

Освен че му беше адски малък, очевидно нашето момче изпитваше трудности и с ерекцията. Дали от амфетамините, или от срам, колкото и Шуши да се опитваше да го събуди, малкият приятел отказваше да се приведе в работен режим.

След три-четири минутна борба Шуши се отказа и си върна прашките на мястото им.

— Фараонче, съжалявам, няма да стане. Не ти става, ти не можеш.

На Фараона му потънаха гемиите. Не знаеше нито какво да направи, нито какво да каже. Обу си панталоните, излезе на балкона и си запали цигара, а Шуши просто си тръгна.

— Шоп, спирам, да пикая. Добре ли си? — попита Пехливанката, след като спря на една отбивка и отвори багажника.

— Къде сме?

— Малко след пети километър. Качвам те на магистралата и обръщам.

Бояджията направи няколко крачки и се спря до едно крайпътно дърво. Разкопча си панталона и започна да пикае. В този миг лампата на Мокрия отново светна и абсолютно по инерция слезе от багажника, качи се в колата, която, също като тази на Котвата, стоеше на ръчна спирачка с работещ двигател. Мокрия скочи на шофьорската седалка, тресна вратата, освободи ръчната и даде мръсна газ. Както си пикаеше, бояджията се обърна наляво и се насра. Мръсния шоп току-що му открадна аудито по абсолютно същия начин, както присвои мерцедеса на Котвата. Веско Пехливанов не можеше да повярва. Тръгна да бяга след колата, но нямаше никакъв шанс да я настигне. Мокрия я беше набримчил на 6000 оборота и буталата на двигателя направо щяха да изхвърчат. Движеше се със 150 км/ч.