Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Мерси много, Мите, дръж ме в течение! И, Митьо… — изшушука Котвата тихо в слушалката — имам стока в колата, братле, това ми е най-големият проблем.

— Ясно! Звъня на момчетата! Затварям — отговори Стартера и затвори.

След точно една минута от четири различни краища на града наизлязоха шест джипа, две коли и два мотора. Хората на Митьо Стартера хукнаха да търсят наглото пишлеме, което се беше осмелило да открадне Мерцедеса на Грую Котвата — един от най-големите бандити по Южното Черноморие.

В същото време Мокрия летеше по улиците с мерцедеса като Вин Дизел в „Бързи и яростни“. Изведнъж на пътя му излезе една каруца и той мигновено скочи на спирачките. От рязкото спиране, и съгласно първия закон на Нютон, изпод предна дясна седалка изскочи онзи найлонов плик, за който споменах малко по-рано. Мокрия хем трябваше да избегне удар с каруца, хем да изчезне колкото може по-бързо възможно най-надалеч. Обаче като видя плика с бонбоните, очите му станаха като на Мики Маус.

— Улееее!!! Какъв е тоз’ пакет, щи иба мама му, само това ми трябваше сега. К’во да го правя ся? — си повтаряше нашият екшън герой, докато се измъкваше от квартала. В същото време кортежът на Котвата заграждаше всички възможни подстъпи към и от „Меден рудник“. Мокрия имаше не повече от пет минути или да се телепортира някъде другаде, или да зареже колата и да се покрие, или да бъде ликвидиран по особено жесток начин от едни от най-тегавите главорези по тези земи. Тогава той взе революционно решение.

Карайки по улицата, на която се намираше, Емилиан се сети за едно наркоманче, което си взимаше пико от него, докато работеше за Котвата — Веско Пехливански, по прякор Малката Пехливанка.

Малката Пехливанка живееше в „Меден рудник“ и беше автобояджия. Боядисваше коли в гаража си и, естествено, яко се друсаше. С каквото има. Това беше единственият шанс на Мокрия да се измъкне от ада, който го очакваше, ако бъде хванат.

Гаражът на Пехливанката се намираше на две пресечки от мястото, на което беше Мокрия в момента. Без да се замисля за нищо друго, Мокрия даде газ до ламарината и влезе в първата пряка с вратите напред. След тридесет секунди беше пред гаража на Пехливанката. Господ явно си харесваше Мокрия, тъй като за пореден път го вадеше от гроба на косъм. Нашето момче наду клаксона няколко пъти и вратата на гаража се отвори.

— Пехливанка, аз съм Мокрия, маниак, моля те, дай да приберем тая кола в гаража за малко, моля те, лек! — запелтечи Мокрия в тотална паника.

— Влизай, лек! Улееее, каква е тъз мечка, откъде я налази? — нищо не подозирайки зачурулика бургаския елемент от гаража и покани Вин Дизел вътре.

— Затвори щората бързо, маниак! — нареди Мокрия и загаси двигателя.

— Откъде тъз машина, шоп? Да не си я гепил, хахахаха?

— Ще ти дам петнадесет бона, ако ме изкараш от града и ме закараш възможно най-далече от тука! — директно оферира Мокрия сащисания бояджия-наркоман и си запали цигара.

— Какво?

— Не ме ли чу какво ти казах? Петнадесет бинки да ме изкараш от Бургас без никой да разбере!

— В какво си се забъркал бе, лек? — попита Пехливанката с лек тремор в гласа.

— Абе, лек, нямам време да ти обяснявам, обаче ако ме хванат, жив ще ме погребат, разбираш ли? Мъртъв съм!

Пехливанката се притесни доста и си направи една линия пико, което си беше взел два дни по-рано именно от Мокрия. Направи и на него. Дръпнаха линиите и Пехливанката попита:

— Верно ли ще ми дадеш петнадесет бона?

— Абсолютно! — категоричен беше Мокрия.

В Бургас всеки подрастващ по онова време се правеше на гангстер. Всичко, което беше забранено, трябваше да се прави. Веско Пехливанката също живееше в някакъв филм, в който е мутра, борец и мафиот, само защото се друса и маже коли с кит. Пикото тамън го беше ударило право в централния мозък и той прозря, че моментът да се покаже като истински OG е настъпил.

— Добре, маниак, ще го направя, лек!!! Айде, да, навит съм! Аз съм човекът за тая работа!

— Ху’у, лек, давай да действаме! — скочи Мокрия.

— Ааа, първо да видя паричките, шоп, не съм толкоз тъп! — категоричен беше Пехливанката, без никакво намерение да отстъпва.

Мокрия си запали още една цигара и отвори предната дясна врата на похитения мерджан. Извади плика с екстазитата и го хвърли по Веско, след което му каза:

— Това са пет бона — след това му хвърли ключа от мерцедеса и добави:

— Това са още десет бона!

— Ама, копеле, какво ще ги правя тия неща? К’во е т’ва? Ексове ли са? — запелтечи Пехливанов с видимо разочарование в погледа и в тембъра на гласа.