Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Да, това беше Котвата. Връщаше се от някаква сбирка на вратове на Свети Влас.

— Чакам да ме зареди твоя човек. В три часа на гарата ш’се видим. Ето ти парички от предишното, бат’ Грую — побърза да се подмаже Мокрия.

— А така, мойто момче, дай паричката тука, батко, да я помирише. Браво! — видимо доволен беше бургаският главорез, който всъщност беше от Поморие.

— Са ше те водя на едно место да хапнем миди! — отправи покана Котвата.

— Аааа, не, не съм гладен, бат’ Грую. Мерси, трябва да чакам момчето с торбата.

— Ааааа, няма не. Идваш, аз ше му се обадя на момчето, той ше размета торбичката. Тръгваме!

Мокрия се насра. Толкова се беше параноясал, че си помисли, че Котвата ще го убива. Паниката обземаше цялото му тяло. Студена пот изби по челото му. Пулсът му се покачваше с всяко едно натискане на газта на Котвата. И когато дойде моментът, в който Мокрия започна дори да трепери, колата спря.

— Искаш ли цигари? — попита Котвата.

— А? — в несвяст измънка Мокрия.

— Отивам за цигари бе, тъпчо. Искаш ли цигари да ти взема те питам, хахаха!

— Да! Искам. Купи ми едно шарено „Собрание“. — Абсолютно по инерция избоботи Емилиян.

Точно в този момент Мокрия получи сякаш от Космоса някакъв неописуем прилив на адреналин. Озари го цунами от енергия, пулсът му достигаше двеста удара в минута. За части от секундата той скочи от предната дясна седалка в тази на шофьора. Автомобилът стоеше с работещ двигател, на аварийни светлини. Котвата се намираше на около петнадесет метра отстояние от колата. Мокрия седна на шофьорската позиция, превключи автоматичния скоростен лост от неутрална предавка на SPORT и даде такава газ, че цялото кръстовище, на което се намираха, потъна в пепеляк, все едно беше паднала бомба. Мерцедесът започна да мята задницата си наляво-надясно, докато набираше скорост, бутна една-две кофи за боклук, събори една количка за сладолед, но след точно шест секунди вече изчезваше по не толкова натоварения в този час бургаски булевард…

Котвата застина на едно място с отворена уста. Не можеше да повярва на очите си. Наглият шоп току-що открадна шибаната му S класа. Поморийската мутра буквално онемя. Имаше десетина свидетели на случката, които се разбягаха в различни посоки и Котвата остана абсолютно сам на кръстовището, поглъщайки прахта, която гумите на Мерцедеса му вдигнаха при рейда на Мокрия.

Морският наркобос не можеше да се обади в полицията, тъй като самият той имаше активна условна присъда за нанасяне на тежка телесна повреда, а мерцедесът беше със съмнителна история (внос от Албания, без номер на рама). Но нещото, което най-много притесняваше Котвата беше един факт, за който Мокрия все още не знаеше. Под предната дясна седалка в Мерцедеса беше скрит един найлонов пакет с размери тридесет на двадесет и пет сантиметра, пълен с жълти на цвят таблетки, щамповани с няколко вида лога — емблема на Мицубиши, усмивка, светкавица, латинско V, звезда.

Когато срещна Мокрия на улицата, Котвата се връщаше от бизнес среща в Свети Влас. Точно там той се беше снабдил с горепосочения пакет. Това бяха висококачествени таблетки екстази, току-що импортирани в Югоизточна България. Предстоеше им да бъдат „листнати“ по Черноморските курорти. Котвата направи безуспешен опит да се върже с Мокрия на служебния телефон, който му беше дал. Разбира се, сигнал нямаше. Нашето момче естествено го беше изхвърлил през прозореца, докато бързо и яростно излизаше от града в неизвестна посока. Котвата, от своя страна, нямаше много опции. Не можеше да звънне и на хора от обкръжението си, тъй като се притесняваше неговите шефове да не разберат, че „ексовете“ са откраднати. Тогава Котвата щеше да го изяде брутално.

Бат’ Грую седна на тротоара и запали цигара. Набра номера на негов стар авер — Митьо Стартера. Митьо беше един от най-известните автоджамбази в Бургаска област. С Котвата бяха близки приятели.

— Ало?

— Маниаче, как си, Котвичката се обажда.

— Оооо, лек, къде се губиш, бе?

— Стартерче, един наркоман ми открадна колата преди две минути, мамито му да иба наркоманска!

— Откъде, бе?

— Абе, в „Меден рудник“, тука аз съм на улица „Миньорска“. На кръстовището на „Миньорска“ и „Босна“.

— Видя ли накъде тръгна? — попита Митьо Стартера и с другата ръка извади втори телефон.

— Ами, по „Миньорска“ тръгна да излиза в посока Езерото.

— Преди колко време стана?

— Две минути.

— Пускам я под издирване, Котвичка. Ще го намерим тоя, ще му забием ауспуха на Мерцедеса в гъза след това, обещавам ти!