Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Абе, лек, ти навит ли си да продаваш за мене? — директно отправи оферта Котвата.

— Ми, що не. Аз друго не работя в момента — без изобщо да се замисля отговори Мокрия.

— Тука в „Меден рудник“ е постата. Аз ще те зареждам в понеделник, а ти ще ми се отчиташ в края на седмицата. От всяка двайска материал — десет процента за тебе, два лева от голямо топче демек.

— Пушка! Навит съм! — без да задава въпроси отговори Мокрия.

— Земи тоя телефон, аз ще те потърся утре на него — бяха последните инструкции на Котвата, преди да отпраши в неизвестна посока с черния си Мерцедес S 320, т. нар. „мечка“ от 1993-а година.

Мокрия остана сам на улицата, запали си цигара и някак си неволно започна да стиска зъби и да си жвака небцето — страничен ефект при употреба на пико.

На следващия ден Котвата се обади на Мокрия и го попита къде живее. След като Мокрия му каза дори номера на апартамента си, бургаската мутра го инструктира да го чака пред блока точно след един час. В уреченото време Котвата се появи с мерцедеса и една торба с хероин на топчета — два вида; малки (на цена от дванадесет лева) и големи (двадесет лева).

— Тука има двеста топчета — сто малки и сто големи. Това като оборот прави три хиляди и двеста лева, лек. От тоя оборот триста и двайсе лева остават за тебе. Две хиляди осемстотин и осемдесет лева трябва да ми отчетеш в момента, в който свърши последното топче от тая торба. А това трябва да е станало до неделя. Ти няма да ми звъниш, аз ще те търся. Всяка сутрин точно в девет часа ще ти се обаждам да ти казвам къде да заставаш с торбата. Клиентите ще бъдат насочвани от телефонист къде ще е постата през дадения ден. Ясно ли е всичко?

— Абсолютно!

— Пак ще те попитам. Ясен ли съм напълно с правилата и условията на играта, личице?

— Да. Напълно!

— Има ли нужда да те инструктирам какво ще ти се случи, ако играта не се играе по горепосочените правила и условия?

— Не! Всичко разбрах.

— Айде сега, грабвай торбата! Аз ще те хвърля до мястото на днешната поста.

След десет минути Котвата изхвърли Мокрия от колата си на едно кръстовище в квартал „Меден рудник“.

— Лек? — провикна се мутрата, преди да отпраши.

— Да?

— Ако искаш да бъркаш в кацата с меда — плащаш си по ценоразпис, ясно?

— Окей, няма проблеми — измрънка Мокрия и си запали цигара.

— В неделя ще бъде следващата ни среща. Цифрата е две хиляди осемстотин и осемдесет! Лека и доходна, маниак. — След което Котвата даде мръсна газ на вехтия мерцедес и отпраши в посока „Слънчев бряг“.

Така започна дилърската одисея на нашето момче. След не повече от пет минути започнаха да прииждат изпаднали наркомани от всички посоки, стискайки измачкани банкноти и шепи със стотинки. Мокрия се видя в чудо. Тия наистина бяха озверели. Причината беше, че два дни в Бургас нямаше никакъв хероин, заради заловена пратка от Държавна агенция „Митници“ на пристанището. По принцип това си беше пунта мара, чиито архитекти бяха самите босове, с цел да заблудят властите и друга, много по-голяма пратка да мине през ГКПП Капитан Андреево.

Бизнесът потръгна добре за Мокрия. Материалът вървеше като топъл хляб, а нашият задоволяваше собствените си нужди, като разопаковаше топчетата и щипеше от всяко едно по малко. Така си осигуряваше по три боцкания дневно. Първата торба свърши за четири дни, вместо за седем. Котвата беше доволен от Мокрия и му даде петдесет лева бонус.

Мокрия се видя в парички и леко вдигна жизнения си стандарт. Веднъж Фараона видя негова снимка във фейсбук от Какао бийч, на която се е излегнал на един шезлонг в доста гъзарско заведение, сърбайки коктейл „Sex on the beach“, докато балдахинени завески му правят сянка, а съмнителни девойки се суетят около него. В този момент той отново се сети за онези двеста лева, с които Мокрия го беше запалил и изтрещя.

— Аз тая работа няма да я оставя така — изръмжа той. — Утре заминавам за Бургас! Ще го намеря тоя нещастник и ще си върна парите с лихвите! Боклук мръсен!

Решението му беше окончателно и не подлежеше на преразглеждане. Речено-сторено. На следващия ден Фараона взе назаем шестдесет лева от един негов комшия, наля гориво в наританата си от самия него кола и потегли, без да спира почти никъде. По обед вече беше на Българската ривиера.

Следващите два дни Фараона прекара по улиците на Бургас, търсейки Мокрия абсолютно навсякъде, за негово съжаление без успех. Спеше в колата си и се хранеше с вафли и банички. Нямаше и една прашинка амфетамин, абстиненцията не го пускаше, а за алкохол пари — нанай.