Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

На четвъртия ден Фараона отчете напредък. На паркинга пред един блок, недалеч от стадиона на „Нефтохимик“ той забеляза колата на Мокрия — Сааб 9000 със софийска регистрация.

— Аз казах ли ти, че ще те намеря, копеленце наркоманско, казах ли ти, пичка ти лелина?! — окрилен от надежда и с нотки на гордост в гласа отбеляза Фараона.

Дотук — добре, изскочи колата на Мокрия, но от самия него нямаше и следа. Фараона паркира колата си срещу тази на Мокрия, настани се удобно на протритата шофьорска седалка и зачака. Погледът му не се отлепяше от таратайката на Мокрия. По едно време заспа. В един момент се стресна от един клаксон и се събуди. Колата на Мокрия си седеше все там, а той не се появяваше от никъде. Фараона прекара два дни там без да мърда, сякаш беше шпионин от ВКР.

Мокрия така и не се появи. Истината е, че по това време той беше в „Меден рудник“, шиткайки херца на бургаските си абонати по цял ден. Движеше се с Котвата и неговия мерцедес. Сутрин бургаският гангстер го возеше от тях до постата, вечер го връщаше обратно. Мокрия изобщо не подозираше, че Фараона е там и го дебне от няколко дни пред колата му. Возилото беше паркирано там, с цел да не се движи известно време, тъй като беше останало без документи. Идеята на Мокрия беше да събере достатъчно пари и да си купи БМВ. Даже беше започнал да забравя за сааба. Може би дори не помнеше къде го е заебал.

На четвъртия ден на Фараона му писна да виси като веян паламуд по цял ден в колата си и да чака. Влезе в един магазин, купи си една кутия цигари и понеже нямаше повече пари, открадна една бутилка мастика.

Може би сами се досещате на какво приличаше той точно след час и половина: пияна на дърво шопска свиня! В яростта си Фараона разкъса тениската си, излезе от колата и се приближи до сааба на Мокрия, след което напъха скъсаната си тениска в дупката на резервоара, тъй като капачката не се заключваше и я запали. След 2 минути колата на Мокрия гореше като факла. Фараона се качи в колата си и с мръсна газ отпраши към крайбрежието. Паркира на една алея в Морската градина и седна на една пейка да си допие мастиката.

— Младеж, жив ли си, бе? Ало, събуди се, бе! Пиян ли си, дрогиран ли си?

— Какво става тука, бе? Нищо не съм направил, оставете ме, бееее!

След като изпи бутилката с мастика Фараона изпадна в амок и заспа на пейката. Хората, които го събудиха и му задаваха горепосочените въпроси, естествено, бяха патрулиращи полицаи от ОДП Бургас.

— Господине, тази кола ваша ли е? — попита едното ченге, което даваше вид на дванадесетокласник.

— Моя е, да. Защо?

— Тук е забранено паркирането. Ако обичате, представете документи — както вашите, така и на автомобила — по устав нареди другото ченге.

Фараона изкара документите си и ги подаде на бургаската кука.

— Станимир Луканов, София? По каква работа сте в Бургас, господине? — продължи по устав да разпитва служителят в униформа.

— Е, на море съм!

— Сам ли сте?

— Да.

— Не ви ли е скучно сам на море?

— Аз бях с компания, ама другите се разотидоха и аз останах за още един ден. Утре се прибирам към София.

— Ако обичате, отворете автомобила — нареди единият полицай.

— Добре — съгласи се Фараона и отвори шофьорската врата. Полицаят се пъхна в таратайката и започна да рови.

— Опааа, какво имаме тук, г-н Луканов?

Ченгето излезе от колата, стискайки пликче с бял прах в едната си ръка. Другият полицай моментално сложи белезници на Фараона и го облегна на предния капак на колата му.

— Това е сода, господа полицаи, сода бикарбонат. Пия я против киселини. Проверете, ако искате, не ви лъжа! — заобяснява се Фараончето като първокласник, който се е напикал в час.

— Полевият наркотест ще покаже какво е, Станимирчо. Колега, вади лакмуса! — измърмори по-възрастният от двете ченгета. След една минута всичко беше готово и полицаите проведоха теста. Наистина веществото, намерено в колата на софийския нашественик не реагира като забранена субстанция.

Ченгетата се ядосаха. Много им се искаше да отчетат дейност, докарвайки в районното нарушител на обществения ред или да изкарат някой лев от рекет.

— Ей, мърльо, веднага премести тая кола от алеята, че съм ти вдигнал мерника, мамичката ви шопска, как ви мразя вас, софиянчета долни! Мислите си, че можете да ми идвате в града и да си правите каквото си искате ли, бе? Ще ви оправям аз! Веднага махни колата, дришльо! — разкрещя се по-дъртото ченге.

Фараона се паникьоса, позагащи се и влезе в колата. Запали и заманеврира. Обърна, даде на първа и потегли. В този миг му се стовари изключително неприятна случка. По-младият от двете униформени прасета извади стоп палка и застана пред колата. На Фараона не му се вярваше какво се случва.