Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Къде се изгуби ти, не съм те засичала от доста време? Давайки газ, бате.

С. отговори лаконично:

— Бях на гости.

— Къде ще пием кафенце?

— Ми айде към нас. Тъкмо съм си купил машина за кафе.

Както споменах, Шуши отговаряше с „Не“ само когато я питаха: „Да спра ли?“.

— Еми хайде тогава — захили се тъпо милата женичка на Мокрия. — Ебаси якото, можеш да правиш кафе в машина, к’ви яки неща са измислили хората!

След кратка показна обиколка на квартала с колата на мутрата двамата паркираха пред блока на бате С. и се качиха в апартамента му.

— Сядай! — покани момичето бате С.

Шуши се настани удобно в едно кожено кресло.

— Какви ги вършиш напоследък, миличка?

— Амиии, води се, че ходя на училище ма, аз не ходя, хихи.

— На училище? Ти не завърши ли?

— Не, догодина.

— Браво бе, мойто момиче, изглеждаш много по-голяма!

Може би някои момичета биха се обидили от думите на бате Сашко, но Шуши, така или иначе, нямаше мозък да асимилира подобни констатации и затова само се хилеше и кикотеше.

— Абе, не ти ли е топло? — започна да увърта бате Сашко. — Що не си свалиш блузката?

— Ааа, така ли, а ти какво ще ми дадеш? — като от сценарий на филм за възрастни отговори с въпрос Шуши.

Всичко, случило се след това е абсолютно същото, което си мислите, че се е случило. Бате Сашко награби грешната мома и се възползва от безкрайната и дашност.

След като приключиха с креватните съчетания се проснаха на дивана. Някак си съвсем естествено и като по традиция, Шуши зададе въпроса:

— Имаш ли нещо за смъркане?

В следващия миг бате Сашко стовари такъв шамар на Шуши, че тя буквално прелетя два метра и се сгромоляса на плочките в хола.

— Къде е гаджето ти, курво? Казвай, че ще ти размажа курвенската физиономия?

— Не знам, не му е включен телефонът един месец, не ми е звънял, какво искаш? — разрева се Шуши.

— Казвай къде е, ма! — изкрещя бате Сашко и ѝ нанесе още един шамар.

— Каза, че иска да замине за Бургас. Това беше преди един месец. Не знам къде е сега! Не ми се е обаждал от тогава. Търсеше пари да замине и изчезна. Не знам къде е, остави ме, не знам! — хленчеше и подсмърчаше малката развратна пръдла.

— В Бургас казваш. Аре, махай се. Махай се! — разкрещя се бате Сашко, след което буквално изрита Шуши гола навън.

По ирония на съдбата бате Сашко имаше забрана да стъпва в Бургас, наложена му от тамошни сериозни наркобосове. И докато се надяваше Мокрия да се появи отново в столицата, нашето момче тънеше в хероинова меланхолия край морето и преоткриваше ефектите на кафеникавия прашец върху организма си.

Обикаляйки по цял ден бургаските квартали с верни авери по игла, лятото си минаваше, а Мокрия изобщо не се интересуваше от проблемите, които беше оставил на запад. Покрай дилърите в Бургас той се запозна и с техните шефове. Шефовете на дилърите, както може би сами се досещате, бяха изключително опасни типове — двуметрови, двестакилограмови бивши борци с дебели вратове, голи глави и естествено — изключително опасни рецидивисти.

Един ден Мокрия попадна на най-злия от организираната престъпна група, разпространяваща наркотици по Южното Черноморие — Грую Котвата, дясна ръка на Малката Каракуда — капитан на наказателната бригада на Къньо Ушите — страшилището на Югоизтока. С две думи: Мокрия се натъкна на човек, с когото в никакъв случай не би искал да си има проблеми.

— К’ъв си ти бе, лек? — попита Котвата с недоверие Мокрия.

— Аз… за материалче съм. Мокрия съм от София, не — от Бургас съм — запелтечи нашето момче, но смелост му даваше напиращата абста и заветната цел — двайска кафяво.

— Материал няма. Има само пико в момента.

— На какви пари е?

— Двайсе и пет.

— Има ли вариант за двайсе? — с шопска находчивост все пак попита Мокрия.

— Ше ти сипа, бе, лек, няма проблеми. Обаче ше ми направиш една черта.

— Няма грижи!

И така Мокрия пак „изкъси“, както се казва на наркожаргон.

Пикото е синтетичен наркотик, тип метамфетамин, но какви точно прекурсори съдържа — един бог знае. Нещото, което е сигурно при него, е, че причинява изключително силна еуфория и отключва екстремна агресия у вземащите го. За спане и дума не може да става.

— Откъде е? — опитвайки се да завърже разговор, докато чертае линиите попита Мокрия.

— От Сливен, лек — лаконичен беше Котвата.

Двамата опънаха по една линия и моментално изпаднаха в наркоза.