Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Немската гимназия в Бургас се водеше елитно училище. Там учеха деца на заможни родители, представителна извадка за елита на града. А такъв там не липсваше. Контингентът на училището беше 99,9 % културни и възпитани деца. Имаше само един проблемен ученик. Именно той се оказа съученик на пубертета Емилиан. Двамата си паснаха перфектно. Въпросният калпазанин се казваше Виден. И докато децата от техния клас учеха немски език и ковяха основите на бъдещето си, Мокрия и Виден изучаваха влиянието на различните видове наркотични субстанции върху жизненоважни органи у човека. Лошото в случая е, че обърнаха най-голямо внимание на хероина.

„Хероинът е деветият кръг на ада“ — казваше един уж излекувал се наркозависим, когото една antidrug организация беше завела в училището на Мокрия, за да изнася лекция за фаталния резултат от злоупотребата с упойващи вещества. Може би лекцията щеше да бъде от полза на клетото ни момче, ако беше присъствал на нея. Но, естествено, той беше предпочел да окупира времето си с други занимания. Той просто не си даваше сметка в какво се въвлича, като в началото пушеше хероина на фолио. В онези дни с Виден пушеха само трева и си мислеха, че са „най-големите“. Стигна се дотам, че си купиха газови пистолети и започнаха да „премятат“ сериозни по размери пакети със „зелена, тревиста суха маса“ по квартала. Естествено, показността им се оказа с губещ ефект, тъй като в един момент двамата бяха арестувани за незаконно притежание на наркотици и оръжие. Gangsta rap made them do it! Двамата бяха освободени и оправдани, тъй като бащите им разполагаха с достатъчно средства и връзки. Не мисля да губя от времето си, за да правя коментар по адрес на съдебната ни система и ще продължа нататък. В един момент Мокрия и Виден може би започнаха да си мислят, че тревата е за децата и се насочиха директно към кафявия прах. А в Бургас той беше доста тъмно кафяв. Там, това което продаваха за хероин, съдържаше активно вещество не повече от 15 %. Пакетчетата, които двамата ни герои купуваха с пари, гепени от родителите им, съдържаха: пясък (Боже, Боже!), стрихнин (отрова за мишки), керемиди (поне такива бяха слуховете) и нишесте. Разбира се, двамата не след дълго затънаха в дълбоката хероинова септична яма. Мокрия разви зависимост, която го беше обсебила за няколко години по време на гимназиалния период. Историята мълчи, най-вероятно и собствената памет на Мокрия, какво точно се е случвало през този период, но именно този факт би могъл да послужи за доказателство, че нещата са били сериозни и извън контрол.

Все пак Мокрия се прибра в София за постоянно след абитуриентския си бал, на който е бил адски жестоко дрогиран. Хубавото е, че в столицата той започна да лекува хероиновата си зависимост. Лошото е, че започна да я лекува с твърде модерните в днешно време амфетамини. Похвално бе, че все пак беше приет в университет. Е, да, ама за съжаление след една година прекъсна завинаги. Точно по това време, в ония години, Мокрия се сближи доста с Едрия и Фараона и тримата сглобиха един толкова могъщ триумвират на амфетаминовото поглъщане, че едва ли някой някъде би могъл да им се опълчи като потенциална конкуренция в смъркането. Това определено бяха най-големите амфетаминови наркомани в Софийска област за всички времена!

И така до днешни дни. Но нека се върнем към последното завръщана на Мокрия на Южното крайбрежие, а именно бягството от бате С.

Пристигайки в Бургас, Мокрия успя да донесе със себе си една буца амфурки, тежаща точно двеста седемдесет и осем грама. Това бяха остатъците от голямата батесашкова тухла. За около два дни по-голямата част от некачествения човешки материал на Бургас разбра, че Мокрия е в града. И тъй като там амфурки се намираха по-трудно, за разлика от хероина, „бучицата“, както на галено я наричаше Емилианчо, се стопи като бучка захар в чаша кафенце. И след като от легендарното количество беше изсмъркана и последната трохичка, Мокрия се почувства зле. Но не от самата дрога, а от нейната липса. А освен това си беше прекарал дните страхотно от пристигането си до опустошаването на количеството. Все пак Мокрия си беше хитро кученце и не вадеше амфурки, на когото и да е просто ей така. Кеш не искаше, но газ, цигарки и алкохол не плащаше. Какао бийч, Созопол, Ахтопол, Силистар, Арапя, Смокиня, все местенца, които Мокрия обикаляше без стотинка да е похарчил. Да, ама буцата се изпари, а заедно с нея и безплатните трипове и питиета. В началото Емилиан разполагаше с някакви къси пари, останали му от злощастния Фараон, и си купуваше пиене и цигари. Да, но и те свършиха и Мокрия остана с абсолютно нищо. Нямаше една стотинка и една прашинка. Естествено, поизсмука каквото можа от неколцината си „приятели“ в Морския град, но и това кранче спря, след като нашия човек започна да изнаглява.