Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— К’во ше ми пробутваш пак бе, брато? Нали ти знам офертите! Ти пържиш! — с недоверие, но видимо заинтересован, промълви Фараона.

— Ако не ми вярваш, ела, ще ти покажа. Петстотин лева струва в магазина, аз ти я давам за двеста и не съм те виждал! Ако искаш.

— Аре да я видим, тогава! — подмамен се съгласи младосткия гамен с титла на египетски владетел.

Мокрия действително превозваше в служебната си баничарка скоростна кутия за Фиат Браво 98-а г. досущ като Фараоновия, но тя си беше на сто процента служебна стока. Мокрия трябваше да я достави на шефа си в магазина, в който работеше. Слязоха долу и Мокрия отвори багажника. След като Фараона се убеди в наличието на въпросния артикул, започна да задава въпроси, тъй като действително изпитваше крещяща нужда от нова скоростна кутия, в случай че иска да пусне отново в движение разбитата си кола.

— И т’ва са откъде е? От магазина?

— Да бе, идиот! Не виждаш ли, че е чисто ново, с кутия, с всичко! Двеста кинта. Аре бе, копеле, трябват ми спешно!

— Добре бе, копеле, ще ти дам двеста лева, назаем. Ма, тая кутия не я искам. Ще седи в мене обаче, докато ми върнеш кинтите. Ама след една седмица си ги искам!

— Абе, няма проблеми, бе! Днес какъв ден е? Вторник! Значи другия вторник ги имаш! Но кутията ще ти я дам довечера — изнагля Мокрия.

— Е, тогава довечера ше ти дам парите, копеле — контрира го Фараона.

— Абе, Рамзес, чуй много внимателно как стоят нещата. Трябва да отчета двеста лева на шефа от едни накладки и дискове (б.а. — които си беше купил един лош тип от квартала за мерцедеса си, а Емилианчо беше изхарчил за пиене и екстри). Тогава той ще ми даде четиристотин лева от заплатата ми, а аз ще ти върна двестате кинта. Даже двеста и петдесет ще ти дам, щото си пич. Айде моля те, де! — почти гърчещ се молеше Мокрия, а иначе офертата му си беше чиста пържилка.

— Офффф, Мокър, много си тъп, копеле. Айде ще ти дам двеста лева Другият вторник, обаче, ми ги връщащ щото са ми за море. Аре, не съм ходил на море от три години, брато. Обещай ми! — балъшки се подхлъзна Фараона.

— Обещавам! — изкрещя мокрия тарикат, все едно беше на клетва в казармата.

— Правиш голяма грешка! — намеси се пророчески в разгорещения пазарлък Едрия.

— Млъкни бе, Едричък! — провикна се Мокрия.

След не много дълго продължили преговори, Фараона беше предал в изключително нерентабилните ръце на Мокрия двеста лева от личния си бюджет, възлизащ на точно двеста лева (или с други думи — всичките си пари). Картинката беше следната: Едрия спукваше Фараона от ебавки (меко казано), а Фараона, вече осъзнаващ допуснатата от него „голяма грешка“, се наливаше, уж успокоително, с мастика и постепенно изпадаше в алкохолен делириум. Примесен с количеството амфетамин, с което Мокрия почерпи Фараона в знак на благодарност за ратифицирането на устния договор, който двамата постигнаха и имащ за цел да финансира Мокрия с двеста лева в брой, състоянието на Фараона започна да наподобява състоянието на дрогирана маймуна.

Мокрия, от своя страна, вече стягаше багажа за Бургас. Освен това, усилено се опитваше да се свърже с гаджето си. А неговото гадже беше толкова тъпо, че съм сигурен, че не знаеше дори кога е рожденият ѝ ден. Въпросната мърла беше заспала в нечий апартамент след прекарани петдесет-шестдесет часа в безсъние и безразборен sex. Батерията на телефона ѝ беше паднала по-бързо от първата пишка, която бе приела последната седмица. Мокрия напразно се опитваше да се свърже с нея. Дрогиран, той се разкрещя:

— Майка ѝ д’еба на тая кучка! Не мога да я чакам! Тръгвам сам! Ебал съм ѝ майката!

Така и никой в квартала не разбра как е възможно Мокрия да е толкова тъп, че тази малка, уникално проста дрисла да го задържи толкова дълго. Както и да е, такава беше реалността. Един без друг не можеха. Разликата беше в това, че Шуши можеше и с по пет-шест наведнъж.

Наближаваше три часа следобед на следващия ден. Мокрия беше направил трудното, за да замине (беше намерил пари), но лесното (да намери Шуши) се оказа causa perduta. Вече твърде дрогиран, той реши:

— Тръгвам!

Най-тежкият багаж, който взе със себе си от вкъщи беше тристаграмовата буца, която му беше останала от находката от първа глава на книгата. По джапанки, къси панталони и риза, той пое по пътя за българския град на „Adidas“.

— Няма да си взимам дрехи-мрехи, ебал съм му майката. В Бургас ми е анцугът „Асикс“ от баща ми. Мама ще ми дава по някой лев — зауспокоява се загазилият тип.