Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— К’во е т’ва, бе, копеле, лелее, ше има да шмъркаме до Нова година! Малеее, лелееее, ох! — джафкаше Фараона.

— Фараон, начертай ми двайсет линии, ше ти еба путката лелина!!! Откъде тая скала, бе, тарикат бургаски? — намеси се Едрия.

— Копелета, нема такъв филм като тоя от снощи! — започна с разказа си Мокрия.

— К’во е станало, бе, откъде тая буца? — развълнувано заразпитва Фараона.

— Отивам снощи на среща с бат’ Сашко да му дам едни парички и гледам в далечината син бус. Приближавам се още малко и гледам ебати хайката, копелета: 4–5 патрулки, бус, нива и… на бате Сашко мерцедеса. След 2 секунди гледам как 2 куки мъкнат бате Сашко с белезници. Оттам газ, с ебати кордона, момче: патрулки, буркани, бусове, путки майни. Имах нек’во предчувствие обаче, че бат’ Сашко е изхвърлил нещо на нащо местенце в гората. Отивам, разръчках малко и е тая буца ме блъсна в челото.

В тоя момент Едрия и Фараона бяха вече толкова надрусани, че едва ли слушаха изобщо Мокрия. От носовете им падаха буци амфетамин и зелено-кафяви съсиреци. Каквото и да се беше случило, те притежаваха солидна буца тежък наркотик, който им осигуряваше минимум 10 годинки на топло. Следващите няколко дни преминаха в невиждано наркобезвремие. Тримата не правеха нищо друго, освен да поглъщат огромни количества дрога и да обикалят по Витоша с потрошената кола на Мокрия. За 4 дни тия трима хубавци бяха изконсумирали над 100 грама амфетамин. Количество, което би се опънало дори на медико-феномена Ози Озбърн. С пословичната си показност Мокрия стана известен на целия квартал с притежаваното от него количество амфетамин.

Гаджето му — Шуши, която и без това не притежаваше какъвто и да бил интелект, съвсем забрави да говори. Само смъркаше и правеше френска любов на Мокрия. Когато не беше с него, правеше тези работа, на когото ѝ попадне.

Всичко изглеждаше прекрасно до един момент. Пет дни след акцията на Софийско градско бате Сашо беше освободен под гаранция. Въпросният зевзек беше тоталният хегемон и властелин на търговията с амфетамини, хероин и марихуана във всичките части на „Младост“ през последните няколко години. Изключително безскрупулен и безмилостен гигант, с когото Мокрия имаше неблагоразумието да се забърка в опитите си да си подсигури редовно и качествено снабдяване на гореспоменатите забранени субстанции с цел задоволяване на собствени нужди. Новината за пускането на бате Сашо под гаранция не стигна до ушите на нашите герои и те продължаваха да консумират жадно така лелеяното наркотично облъчване. Чертаейки поредната огромна гъгрица, Мокрия чу телефона си да звъни. Онова, което видя изписано на дисплея, накара младосткия келеш да онемее и да изтрезнее напълно точно за една секунда. Търсеше го бате Сашо.

— Ооо, бате Сашко, как си? Миналата седмица дойдох на срещата, ама теб те нямаше — заобяснява се с пресипнал глас Мокрия на принципа „Гузен негонен бяга“.

— Къде си, Емчо? — студено отговори с въпрос бате Сашко.

— Ъъъ, миии… на бачкане съм.

— Ей, са ше мина да те видя.

— Ама чакай, в движение съм.

— Добре след бачкане ще те чакам у нас.

Това бяха последните думи на бат’ Сашко, преди да тръшне телефона.

— Е, са си еба майката! — изпсува с половин уста Мокричкия.

— К’во бе? — изпаднал почти в несвяст избоботи Едрия.

— Бате Сашко е навънка! — с треперещ гласец измънка Мокрия. — Трябва да си начертая една черта, за да се успокоя.

След като смръкнаха поредните линии Едрия и Фараона побързаха да се приберат и да накарат Мокрия да разбере, че с цялата тая гадост ще трябва да се оправя абсолютно сам.

Обаждането от бате Сашко накара Мокрия да се поинтересува колко е часът за пръв път от няколко дни. Към седем вечерта се запъти с треперещи пищялки към блока на бабаита, който току-що беше напуснал следствения арест. Бате Сашко живееше в луксозна кооперация в горната част на „Младост“. От огромния балкон се виждаше цяла Витоша. Излегнал се на дивана, босът си бъркаше в носа и гледаше новини. Звънецът иззвъня и бат’ Сашко се запъти към вратата.

— Влизай, мойто момче! — с ехидна усмивка мутрата покани Мокрия вътре.

— Оооо, бат’ Сашко, как си? Не съм те виждал една седмица, к’о ста’а? — измърмори Мокрия с нотка на страх в гласа си.

— Мокричък, да си бъркал в кацата с меда, докато ме нямаше?

Кацата с меда беше кодово наименование на една дупка в гората при Камбаните, в която бат’ Сашко оставяше предварително платени пакети със съмнителни съдържания, които Мокрия отиваше да взима оттам. Точно в тази дупка Сашко беше заровил онази голяма торба с амфети, която за пет дни тримата наркоси Мокрия, Фараона и Едрия бяха преполовили предимно консумирайки. Мокрия излъга Фараона и Едрия, че е намерил пакета на мястото на задържането на бат’ Сашко.