Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Спри колата! — провикна се ченгето.

Фараона спря и полицаите се приближиха.

— Господине, пил ли сте алкохол? — попита хитрото ченге сякаш за пръв път се виждаха.

Фараона се насра. Не можеше да повярва каква пунта му плетяха куките.

— Не съм пил много. Аз… нали ме видяхте? Нищо незаконно не пренасям, не съм под издирване, не съм извършил престъпление.

— Ако обичате, слезте от автомобила!

Фараона опита да слезе от колата, но краката му се подкосиха и той се строполи на алеята — къде заради опияняващото действие на мастиката, къде заради паниката, която го облада, осъзнавайки, че бургаските куки му бяха скроили такъв кур капан, че едва ли някога си беше помислял, че подобно нещо може да му се случи.

— Господине, ще ви бъде направен полеви тест за алкохол. Колега, вади дрегера — заповяда по-дъртото ченге на по-младото.

— Ама, господин полицай, аз съм пил, но не съм шофирал. Вие на малоумен ли ме правите в момента? — запелтечи Фараона, като видимо започна да изтрезнява.

— Абе, не ми се обяснявай бе, шоп нагъл! Мама ти д’еба нагла, пияна свиня софийска! Ти ли ще ми кажеш, че не си карал, бе? А тая талига да не е моя, да не съм я паркирал аз на алеята в морската градина, където с велосипед ако те спра, пак ще те проверя за алкохол и наркотици бе, парцал! — ченгето побесня и почервеня от наглостта на наглия шоп.

— Лапнете мундщука и, когато ви кажа, започнете да духате силно. Аз ще ви кажа кога да спрете — нареди младото прасе в синьо, което се явяваше изпълнител на заповедите на по-дъртото прасе, облечено отново в синьо.

Фараона беше в безизходица. Нямаше какво да направи. Нямаше къде да избяга, нямаше и на кого да се обади. Много му липсваше Едрия в този момент. Той или щеше да измисли нещо, или Фараона щеше да го натопи и някак си да се измъкне от тази клопка. Само че в този момент младосткият гамен беше абсолютно сам и сам трябваше да се оправя.

Дрегерът отчете 2,25 промила алкохол в кръвта на Фараона. Всички документи му бяха конфискувани от полицаите и след като повикаха подкрепление, той беше откаран в Бургаската окръжна болница, за да даде кръвна проба. Колата му беше спряна от движение по смисъла на току-що приетия нов закон за движение по пътищата. Кръвната проба показа 2,5 промила алкохол в кръвта на Фараона и той беше арестуван за двадесет и четири часа в бургаското 1-во РПУ.

На следващия ден Фараона беше освободен, след като му беше връчена призовка да се яви в същото районно след около три седмици, за да даде показания по току-що образуваното полицейско производство срещу него, което на по-късен етап щеше да се окаже невероятно тежко финансово бреме на не толкова притеснения по този въпрос нехранимайко.

Без кола, пари и книжка Фараона беше принуден да „дръпне ръчна“ и да зареже, поне временно, операция „Мокри пари“ — или — да си прибере мизерните двеста лева от Мокрия, на всичкото отгоре, по-късно щеше да бъде осъден на две хиляди лева, заради операция „Морска градина“. За да се прибере до София, той реши да се качи на влака без билет, надявайки се да му се размине. На следващата гара беше свален с полиция и натирен. И така — след петнадесет часа се прибра на стоп, след като осем часа никой не пожела да му спре, а впоследствие седем часа се вози в каросерията на камион, превозващ торове за мицели за гъби.

Мокрия видя опожарената си кола два дни по-късно. В началото не му се вярваше, защото беше доста дрогиран. Затова си направи още една линия, да не би нещо да не е довидял и след като се убеди, че колата му наистина е била опожарена, си каза: „Бах ма’а му! Някой ми е запалил колата!“.

От амфетамините, хероина, русенското пико и най-вече от коктейла от трите заедно, свойството на Мокрия да мисли трезво се беше изпарило окончателно. Всъщност, той изобщо не можеше вече да мисли. И след като изпи една бира и изсмърка още две линии, той реши, че Котвата е запалил колата му. Притесни се, че може да е разбрал, че пипа в торбите със стоката и тогава Мокрия наистина се стресна.

— Въйййй, сега какво ше правя? Тоз Котвичката голям изрод, тоз можи да ме ибе с нос от риба мьеч, ако му скимне!!! Въй, въй, въй! В София не мога да са върна, там бат’ Сашко ши ма ибе с дистанционното на телевизора, ако риче! — „въй“-каше се нашето момче.

И както „мааше гащи“ по улицата и цъкаше, до него приближи един черен Мерцедес S класа 1993-а година. Спря до него и прозореца се отвори.

— Къде ходиш, бе, шоп!!! Не си ли на постата, бе? Я, влизай в колата!