Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Това е най-добрия хап по Черноморието! Минимум пет бона ще изкараш от тоя плик. — В действителност, вътре имаше около два бона в стока, ако бъде продавано по петнадесет лева бройката.

— Само ще те посъветвам да не го продаваш точно тук.

— А тоя мерцедес какво да го правя?

— Само от части ще му вземеш десет бона. Съветвам те да го разчастиш до болтове и гайки. Ама ламарините ги пребоядисай! — намигна Мокрия на Пехливанката и го потупа по рамото.

— Обаче ще ми помогнеш да разглобиме колата!

— Ху’у, ама ше извадиш по пет-шест бонбона от торбата! — пазарлъкът не спираше.

— Ми, хубаво, лек! Навит съм! Хахахахаха! — възторжено извика слабоумния наркоман от „Меден рудник“ и подкани Мокрия да си направят по още една линия.

Мокрия сам не очакваше толкова лесно да убеди Веско Пехливанката хем да доизмъкне от града, хем да го отърве от мерджана на Котвата.

След като си стиснаха ръцете, Веско — Малката Пехливанка, отвори торбата с екстазитата и двамата с Мокрия така се надрусаха, че забравиха и за мерцедеса, и за уговорката, и за проблемите на Мокрия.

— Въъъъй, лек, туй много работи, бе! — възкликна с удивление Веселин Пехливанов.

— Много, маниак! Аз ти казах! Даже може да ги цъкаш по двайсе лева. Така ще изкараш още много пари! — мъдро отвърна Мокрия в транс.

— Ама трябва и мерджана да разглобим! Аз не мога да си контролирам ръцете! Кога трябва да сме готови?

Мокрия се поогледа насам-натам, беше забравил, че по петите му са двадесетина истински главорези, но присещайки се за кахърите си, лека-полека започна да се адекватизира.

— Имаш ли още пико? — попита той Пехливанката.

— Има малко, да. Искаш ли?

— Да! Начертай по една-две гъгрици да живнем малко, че от тия хапове започнах да се чувствам в безтегловност.

Пехливанката изпълни заръката на Мокрия и отвори пакета с пикото. Вътре имаше бая материал, но от екстазито бояджийчето беше загубил всякакво чувство за ориентация и мярка и изсипа цялото съдържание на пакета върху една кутийка от компактдиск, след което го оформи на 4 доста сериозни по размер и плътност линии.

— Ай, чертай, лек! — подкани Мокрия бургаският му авер по линия.

— Ох, дай сега на батко да види какво има тук! — Мокрия вкара набързо двете линии и започна да се превръща в Оптимус Прайм от „Трансформърс“.

Пикото подейства на двамата наркоимбецили като нитро на спортна кола. Забравиха за трипа до Космоса отпреди малко и се съсредоточиха в разглобяването на мерцедеса на Котвата.

В рамките на шестнадесет часа колата беше приведена в насипно състояние, след като един приятел на Малката Пехливанка му дойде на гости от Нова Загора с 10 грама амфетамини и тримата общо се превърнаха в една малка фабрика за разчастване. Пехливанката имаше дори лебедка, с която извадиха двигателя и го скриха в една дупка, която преди много време е била ползвана за канал. Всички ламаринени детайли бяха пребоядисани, като след тази процедура определено може да се каже, че вече не ставаха за нищо. Кабелите от ел. инсталацията на автомобила бяха изтръгнати като коренище от нива и съответно захвърляни кой където му падне.

На следващата сутрин Мокрия, бояджийчето от „Меден рудник“ и неговото аверче от Нова Загора вече бяха толкова дрогирани, че им беше трудно да говорят свързано. Чуваха се само някакви нечленоразделни звуци, ръмжане и подсмърчане. Оня от Нова Загора се клатеше на предната седалка от мерцедеса на Котвата, която естествено беше извадена от колата, от която бяха останали само преден и заден мост и някакви чарколяци, които тримата наркомани не бяха в състояние да декомпозират.

— Тая седалка, дето седиш на нея, трябва да я изгорим! — смотолеви Мокрия с мъка.

— А? Каква седалка? — попита новозагорецът.

— Тая седалка, дето си се разплул на нея, е „Рекаро“. Целият салон е много скъп и много малко коли в Бургас имат такива седалки — обясни Мокрия и изсмърка една от последните оставащи линии от материала, който приятелят на бояджията беше донесъл от Горнотракийската низина.

Тримата излязоха на двора и Мокрия запали огън. Пехливанката обаче се разбушува и започна да му крещи:

— Нищо няма да гориш. Аз ще си прибера салона. Ще го претапицирам и ще си го сложа на аудито. Гумите с джантите също ще си ги взема. Имам едно тайно мазе под канала, където мога да ги покрия за известно време. А! Сега се сещам, че там имам малко пико!

— Добре, маниак! Занасяй каквото искаш в това мазе, връщай се с пикото и давай да чертаем и да изчезваме оттука. Аз ще вляза в багажника на тоя таралясник, дето караш и наричаш кола. Извеждаш ме от града и ме караш към Ботевград. Там имам къща в едно местно село. Пак там ще се покрия за известно време — обстоятелствено поясни Мокрия.