Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Ботевград? Къде е туй бе, лек? — попита бояджийчето-наркоманче.

— Не знаеш къде е Ботевград? — с недоумение попита Мокрия, след което избухна в бурен смях. — На петдесет километра от София. София знаеш ли къде е?

— Ааа, лек, туй ня’а да стане. Изкарвам те на магистралата и обръщам. Много съм друсан, не мога да те карам толкова надалече.

— Тогава си ми върни пакета с бонбоните! — настоя Мокрия.

— Няма!

— Как няма бе, наркоман! Нали се разбрахме да ме изкараш от тука?

— Ама не да те карам чак до Шопландия! Ще си разделим пакета поравно. Има ли сделка?

— Охх, давай половината пакет, начертай по едно пико и пали талигата, че в най-скоро време ония гавази ще почукат на вратата и на тоя коптор тука. Айде!

Двамата най-накрая имаха някаква договорка след дълги преговори в състояние на химичен делириум. Бояджията прибра целия разглобен мерцедес на различни места по сервиза си, скри гумите и седалките в мазето и покри с брезент останалата купчина с ламарини и мостовете от злощастната кола на Грую Котвата.

След като се надрусаха „като за последно“ Мокрия се качи в багажника на колата на приятелчето си — Ауди 80, 91-а година, 1.6 бензин, с газ. Стара кола, но в интерес на истината доста добре поддържана. Оня от Нова Загора изчезна нанякъде. Мокрия и бояджията дори не забелязаха кога е „запалил джапанките“.

След като се поогледа малко, Пехливанката вдигна решетката на гаража си и потегли в посока автомагистрала „Тракия“. Още на първия завой се размина с едно друго ауди — черно матово А8 с тонирани почти на 100 % прозорци (както предните, така и задните). Ясно на всички беше, че хората от А8-та бяха главорези на Котвата, патрулиращи из улиците на града в търсене на „мръсния шоп“. Естествено, в движение пасажерите размениха погледи, но мутрите не се усъмниха в шофьора на „осемдесетката“ и си продължиха.

Докато Мокрия се измъкваше от „Меден рудник“, скрит в багажник, Фараона кръстосваше улиците на „Младост“ 2, с ръце в празните си джобове, без кола, без пари, без пликче с амфетамини и очакващ присъда от Бургаски районен съд за шофиране в нетрезво състояние. Очакваше го поне една година без свидетелство за управление на МПС и глоба от хиляда до три хиляди лева по смисъла на действащия по това време закон. С две думи — беше преебан. От време на време Едрия го черпеше с марихуана, която отглеждаше на балкона си.

Както се разхождаше по улицата, той се натъкна на Шуши.

— Ооо, Шуши, къде ходиш, бе? — закачливо попита той.

— А, Фараонче! Ми, тук съм, отивам да си взема малко амфетки.

— Откъде, бе?

— От Ванчо.

— Кой?

— Ванчо от Мездра. Не го ли знаеш?

— Не. К’ъв е тоя?

— Еми, един пич, отскоро живее в квартала.

— И продава амфури?

— Е, не е дилър, ама взима големи количества и ми дава от време на време.

— На какви пари?

— Амии, на мен ми дава без пари, щото май си ме харесва, хихихи.

— Ахааа, ясно. Ше извадиш ли малко, като вземеш?

— Еми, да, що не. Ти тук ли си?

— Да, в квартала съм си. Айде звънни, като вземеш.

— Оки доки.

Един час по-късно Шуши се върна на същото място. Фараона чакаше нетърпеливо и обикаляше напред-назад. Двамата с Шуши седнаха на една пейка и мигновено се насмъркаха.

— Мокрия звънял ли ти е? — попита Фараона.

— Не. Не съм го чувала от много време — отговори младостката парантия.

В този момент през акъла на Фараона мина една мисъл, която никога преди това не го беше сполетявала. Нещо в него започна да се надига. Както бях споменал в началото на историята, младосткият пишман-тарикат никога не беше правил секс през живота си, а вече наближаваше критичната възраст от тридесет години. Тогава той си помисли, че Шуши би била идеалният вариант за т. нар. „сефте“. Насмъркан, със скърцащи зъби, той зададе на Шушката следния въпрос:

— Ти сега, като го няма Мокрия, имаш ли си друго гадже?

Шуши беше откровена и директна в отговора си.

— Ами, не, нямам си сериозно гадже.

Тъй като Фараона беше доста зелен в тази сфера, учудено зададе следващия си въпрос:

— Как така „сериозно гадже“. Какво имаш предвид?

— Ами, има няколко момчета, с които се виждам, но нямам връзка с нито един от тях.

— Аха. Ама правите секс ли?

Шуши избухна в истеричен смях:

— Ех, Фараонче, ами това си е моя работа. Лични неща. А ти имаш ли си гадже?

— Не.

— А кога за последно си правил секс?

— Ами… скоро беше. Не си спомням точно.

— Абе, ти да не си девствен? — попита Шуши и се усмихна ехидно.