Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

Без да казва и дума, Мокрия даде газ и отново се качи на магистралата.

Тъй като нашият не жалеше изобщо клетото ауди на Пехливанката, след по-малко от час и половина той и спътникът му стигнаха Пазарджик цели и невредими. Стопаджията не беше много словоохотлив, пък и на Мокрия не му беше много до разговори. Нито го попита откъде пътува, нито с какво се занимава. Доволен беше, че успяха да заредят газ, освен това му изпуши всичките цигари. По изражението на стопаджията си личеше, че изобщо не беше доволен, че точно Мокрия се спря и го качи. Както и да е. На първата табела с надпис „Пазарджик“ Емилиянчо наби спирачки и подкани пасажера да си взима самара и да се омита. Оня само това чакаше. Взе си чантата и отпраши. Мокрия обърна и си продължи по пътя за околовръстното на София, понеже не знаеше другия път. И така, малко по малко, доближаваше бабината къща на село. Баба му въобще не знаеше, че той ще идва и не го очакваше, а и той много рядко се сещаше за нея и ходеше там само като е с компания, която има пари и наркотици и вдигаше джабала до небесата и цялата махала разбираше, че е там. Но, както споменах, това се случваше рядко.

„Ох, сега каква лехичка ще си насея, идеално ми дойдоха тия семчици. Имам и бонбонки, ще си друскам на воля. Бате С. и оня каун Котвата могат да ме хванат за оная работа“ — мислеше си нашето момче и с двайсет и четири каратова усмивка даде газ до ламарината. След още един час и половина пристигна и се надруса с две хапчета екстази.

През това време бедната Пехливанка се прибираше към „Меден Рудник“, „ма’айки гащи“ пеша по 40-градусова жега и сипейки клетви по адрес на Мокрия. Мислеше си само за едно-единствено нещо — как ще натопи Мокрия на хората на Грую Котвата. Това беше единственият шанс някога отново да види количката си, макар хич да не му се вярваше, че подобно нещо може да се случи. Но поне, ако може, мутрите да смелят от бой „наглия шоп“. Пуснаха го всички видове наркотици, които беше издрусал през последните 24 часа.

И така, след три часа и половина злощастният бургаски автобояджия се прибра в скромната си къщурка-сервиз. Веднага се обади по телефона на свой приятел — долен наркоман, който предишното лято продаваше дрога на същата поста, на която последните месеци заработваше нашият главен герой.

— Маниак, имаш ли връзка с Грую Котвата? — без да се обяснява попита Пехливанов.

— Защо бе, лек? — отговори с въпрос на въпроса човекът от другата страна на линията.

— Ако имаш връзка с него, моля те, предай му, че знам къде се намира човекът, когото в момента най-много би се зарадвал да види!

— А? Ко, ко, ко каза? — запелтечи оня в слушалката.

— Само му предай това, което ти казах. Може би ще ти даде бонус и на тебе — завърши Пехливанов и затвори телефона.

След точно осем минути на вратата на гаража на Пехливанката започна така да се блъска, че бояджийчето се притесни, че ще му се срути цялата къща. Той се затича и веднага отвори. На прага на гаража стояха петима души, всеки по минимум сто и двадесет килограма, до един по джапанки и тъмни очила. Единият беше самият Грую — исполинът, чудовището, звярът на Южното Черноморие. И петимата нахълтаха като хали и последният съответно затвори вратата.

— Казвай къде е оня! Нали за неговото местоположение си съобщил, че имаш информация? — попита самият Грую. Очите му бяха кървясали, от устата му излизаше пяна.

— Каза, че заминава за Благоевград — гордо, но с треперещ гласец отговори тъпакът-автобояджия.

— Благоевград казваш. А ти откъде разполагаш с това сведение бе, пишлеме? — Грую хвана гърчавото амфетаминово наркоманче за потника и с една ръка го вдигна във въздуха.

— Ами, съвсем случайно го засякох на светофара на улица „Босна“. Питах го накъде се е запътил и той това ми каза — колкото и да беше тъп и да не можеше да различи Ботевград от Благоевград, Пехливанката все пак успя да измисли нещо що-годе смислено.

— А ти откъде знаеш, че го търсим, бе наркоманче малко? — ядоса се Грую и стовари един токат върху лицето на Пехливанов.

— Ами… Изпития ми каза.

— Кой?

— Изпития, един наркоман от квартал „Изгрев“.

— А той откъде знае?

— Говори се, че цял Бургас знае, че издирвате Мокрия. Не знам какво е направил.

— С кола ли беше тоя софийски боклук като го видя?

— Да. С една черна есовица беше.

— И ти го пита накъде отива, и той ти каза, така ли?

— Мхм. Имал къща там, каза.

— Да се махаме оттука — нареди Котвата на бригадата и за секунди мутрите се качиха в черната G-класа, с която бяха дошли и отпрашиха в неизвестна посока.