Константин Рашков - Нарко-маневри София — Бургас

— Да ти еба мръсния шопски гъз, копеленце шопскоооо, боклук, спри бе, върни се бе, помияяяяр!!! — крещеше неистово клетникът от „Меден рудник“, естествено, без никакъв смисъл. Колата вече дори не се виждаше на хоризонта. Бояджийчето просто спря и се разрева. Помисли си: „Аз ще те наредя на мутрите, нещастник скапан, наркоман долен, ще им кажа всичко, ще им кажа къде отиваш, ще те намерят и ще те ебат със скоростния лост на количката, дето ми открадна, боклук долен. Само да се прибера, ще видиш какво ше ти се случи“.

— Аааахаахахаааха, тъп наркоман, ще ме изхвърляш на магистралата ли, бе, хахахахаха! Да може да ме видят ония гавази и директно да си ме качат и да ме извозят до гробищата, така ли. Майчицата ти наркоманска, айде ся се прибирай до „Меден рудник“ с „триста и пеш“, хахахахахахаха. Ше ти еба майчицата! — кефеше се като малко дете Мокрия. Това беше втората кола за последните тридесет часа, която беше отнел незаконно. В този час вече се включваше на автомагистрала „Тракия и летеше“ със 160 км/ч.

Както беше споменал на Пехливанов, Мокрия имаше за цел да стигне до Ботевград, където в голяма двуетажна къща живееха баба му и вуйчо му. Там щеше да се покрие както от бургаските, така и от софийските гангстери, които го търсеха както ловци глиган. Баба му гледаше зайци, кокошки и овце, имаше си градина със зеленчуци, живееше си спокоен селски живот. Къщата се намираше във вилна зона на 5 километра от околовръстното на Ботевград сред китни полета и хълмове в Балкана. Само че Мокрия грам не си даваше сметка, че открадвайки колата на бояджията, той може да го натопи на хората на Котвата. Даже изобщо не му минаваше през акъла подобна мисъл. Изведнъж обаче се замисли за нещо друго. Дали ще му стигне горивото до крайната точка. Газовата бутилка беше пълна, това го видя още като се возеше в багажника. Стрелката за бензина показваше малко по-малко от половин резервоар и Мокрия се притесни, че може да не достигне крайната си цел — село Типченица, махала Креща. Както се тюхкаше, Мокрия съзря в далечината стопаджия с високо вдигнат палец на дясната си ръка.

— Бреееей, имало Господ! — мъдро заключи Мокрия и отби. Стопаджията се затича към откраднатото ауди и се спря до прозореца.

— Закъде си, маниак? — попита Мокрия.

— За Пазарджик — отговори момчето, което беше на видима възраст около 25 години, носеше голям самар и беше обут с джапанки „Изгрев“.

— Ще мога да те закарам, ама ми свършва газта. Дали ще имаш някой лев да позаредим по някое време?

— Е, аз ако имах пари щях да си хвана автобус.

— Ами, лошото е, че и аз нямам… ъъъ загубих си портфейла.

— Имам 25 лева, това са ми всичките пари.

— Ами, според мен, ще ни стигнат.

— Чудя се, не знам.

— От колко време висиш тук? — хитро попита Мокрия.

— Около час и нещо вече.

— Ето! Виждаш ли, че не бачка стопа особено добре днес.

— Прав си. Добре, айде, качвам се. Ама ще ме закараш до самия град, няма да ме изхвърляш насред магистралата — заинати се стопаджията.

— Няма проблем бе, лек! — съгласи се мокрия джамбазин. Момчето се качи в колата и двамата продължиха по пътя.

Първата бензиностанция, която се появи на хоризонта беше преди Стара Загора.

— Тука ще спра да заредим — каза Мокрия.

— Охх, екстра, тъкмо много ми се досра — радостно заяви стопаджийчето.

— Ето, тук ще имаш възможност да свършиш тая работа.

Мокрия спря колата до колонката с газта и нареди на бензинджията да сипе за 20 лева. В резервоара имаше и около 20 литра бензин и Мокрия се успокои, че ще има достатъчно гориво да стигне до заветната си цел.

Стопаджията влезе в тоалетната и прословутата „лампа“ на Мокрия отново светна. Помисли си: „Я да проверя на туй пишлеме багажа набързо. Може да има нещо интересно“, след което влезе в колата и заровичка из самара на момчето. Вътре имаше мръсни дрехи и миризливи чорапи. Нищо по-специално. Да, обаче когато Емилиян бръкна в едно от страничните джобчета, напипа някакво шумолящо пликче. Извади го и очите му се ококориха. Това, което напипа се оказа пликче, пълно със семена от канабис.

— Машалааа! — възкликна Мокрия. — Ей, сега батко се уреди!

Пликчето съдържаше стотина семки, които изглеждаха доста добре. Твърди, зелени на цвят, определено бяха годни за засяване и култивиране.

Мокрия прибра набързо пликчето в задния си джоб и затвори прилежно самара. В същия момент в колата се върна и стопаджийчето и седна на предната седалка.

— Готово! Е, друго си е човек да си се изсере — със задоволство отбеляза пазарджишкият стопаджия.