Дэвид Линдсей - Без светлина

Що се отнася до двете тъмни личности, съвсем малко беше споменато за тях сред новините. Имената им се появиха само на два пъти, и то между другото, във връзка със слухове. Грейвър научи, че двама души от Държавния департамент са дошли в града за няколко дни и след това Калатис и Страсър съвсем се загубиха от общата картина, засенчени от истории как Арт Тислър продавал криминални сведения срещу секс. Извратеният секс и нечестните ченгета представляваха по-пикантни истории и съвсем избутаха от заглавията темата за обикновената алчност.

— Експресна поща — рече Лара, излизайки от задната врата на къщата. Беше по бански костюм и носеше кърпа и голям плик.

Грейвър излезе от басейна, отърси се от водата и отиде до градинските столове. Взе кърпата си и докато се бършеше, се любуваше на Лара, която вървеше към него през тревата. Тя му подаде плика, като го шляпна с него игриво по корема. После тя метна кърпата си на един стол и се гмурна в басейна.

Грейвър погледна адреса на подателя. Беше от Хюстън. Отвори плика и измъкна три цветни снимки и ръчно написана бележка:

Джейл остана с него до момента, в който успя да се добере до всички номера на чуждестранните сметки. Четирийсет и осем часа след научаването и на последния номер вече притежавах всички пари, а тя свърши своята работа. Тя беше добър и предан служител.

Помислих си, че бихте искали да знаете това.

Грейвър погледна първата снимка. Беше направена докато фотографиращият е стоял над голото тяло на Калатис. Той лежеше по корем върху плажен шезлонг, главата му беше обърната настрани, а ръцете му бяха пъхнати под нея. Беше като заспал. Парче сребрист метал, дълго около два инча, лежеше хоризонтално върху врата му отзад.

Втората снимка показваше металната игла, издърпана наполовина от врата на Калатис. Доказателство, че е била забита докрай.

Третата снимка представляваше клиничен едър план на раната, а иглата все още беше вътре.

Грейвър пъхна снимките обратно в плика и си спомни безобидната фигура на Страсър, застанал на пистата, приличащ на преуморен търговски пътник.

— Какво беше това? — попита Лара. Тя стоеше във водата до бордюра на басейна, където той беше преди малко, отмятайки мократа си коса от лицето.

— Просто нещо във връзка с разследването — каза Грейвър. — Някои хора още се мъчат да оправят бъркотията.

Той погледна бележката. „Тя беше добър и предан служител“. Миналото време на глагола беше показателно.

Може би наистина самият сатана бе излязъл от черния хеликоптер онази нощ в Бейфийлд. Грешката на Грейвър се състоеше в това, че той изобщо не съумя да разсъждава в достатъчно черни краски, за да разбере истински нещата, с които се бе сблъскал. Арнет му бе загатнала за това. Вместо да мисли за реални данни, килограми или долари, вместо да мисли за битове информация или натрупани разузнавателни сведения, той навярно трябваше да разсъждава не толкова конкретно. Трябваше да погледне на своята работа по-задълбочено, приемайки я като борба между абстракции.

Цялата му кариера бе посветена на хвърлянето на светлина върху тайни, озаряването на мрака посредством познание, макар и тайно познание. Сега си мислеше, че наистина е имал правилна цел през всичките тия години, но е използвал погрешен похват за нейното постигане. И навярно дори е търсил отговорите не където е трябвало. Може би не е трябвало да се занимава тъкмо с хвърлянето на светлина върху човешките деяния, защото, в края на краищата, когато светлината пристигне, същността на мрака се променя; той вече не е мрак. Изглежда той бе пристигнал твърде късно в поредицата от събития. Вместо това навярно е трябвало да се опита да разбере характера на самия мрак и какво точно се случва, когато желанията на хората се създават и формират без светлина.