Дэвид Линдсей - Без светлина

— Вие сте Брод Страсър? — Грейвър се почувства като същински глупак. В този кошмар той беше проявил почти детска наивност. Изненадата беше съкрушителна. Нещо повече, той знаеше, че Страсър ще убие всички задържани, ако сметнеше това за наложително.

— Тук стават много неща, които не разбирате, Грейвър — каза Страсър.

— Не се и съмнявам в това. — Грейвър почти се засрами от собствената си глупост. Беше рискувал живота на всички. Някъде по пътя се бе оставил да го погълне водовъртежът на самозаблудата. Застанал там, пред този могъщ, раздърпан дребен човек, Грейвър изведнъж осъзна колко ужасни грешки беше допуснал. Сега това банално, ала опасно човече заплашваше със смърт още четирима души. Грейвър се ужаси от това, което беше направил.

— Знаете ли какво искаше да направи Калатис? — попита Страсър. Гласът му върна Грейвър към настоящето.

— Мисля, че вие двамата смятахте да ограбите още нечий гроб.

— Всъщност в това е проблемът. Точно заради него сега сме тук. Ние не правехме нищо. Панос прибираше всичко това само за себе си. Най-вероятно повече никога няма да видя Панос Калатис. Тук има общо четирийсет милиона долара. Малко повече. Това беше последното „събиране“ от цяла серия такива сборове, които Панос организираше зад гърба ми. Той вече се е измъкнал с повече от — Страсър направи пауза и се наклони към Грейвър, за да го подчертае — сто милиона от тази сделка. Всъщност с „нашите“ пари.

Страсър се изправи.

— Но той щеше да има сто и четирийсет милиона, ако не бях спрял изтичането. Имам хора, които обслужват интересите ми по целия свят, Грейвър. Понякога успяват дълго време да ме ограбват, преди да ги заловя. В това отношение Панос беше по-добър от останалите. Глупаво копеле.

— Значи той си отрязваше всички пътища назад? Затова ли всички загинаха?

— Е, не всички. Тислър и Безъм, да, разбира се. Както и Фийбър и Гилбърт Хорман. Но Бъртъл работеше за мене, и той започна да схваща, че… е използван и мамен.

— Че не сте от ЦРУ.

Страсър сби рамене.

— Ами Шек?

— О, Шек просто се оказа… нали разбирате, на неподходящо място, в неподходящо бреме. Случва се с хора като Шек. Ако не беше там снощи, това щеше да стане някъде другаде в някоя друга нощ.

— Боже мой. — Грейвър не можеше да повярва на ушите си.

— Калатис — каза Страсър, поклащайки глава. — Нещата започнаха да се разнищват. Това е много лошо. Има едно такова разбиране — буржоазно схващане, срещащо се и при съвсем небуржоазни хора, като например Калатис, че човек не е длъжен да работи цял живот. Това схващане е просто фантастично. Откъде ли е произлязло? Заради него Калатис си навлече сума неприятности. Той искаше тези пачки като за „пенсия“. Просто му се искаше да се излежава и да чука млади момичета до края на живота си.

— Страсър. Страсър. — Това беше Виктор Ласт, приближавайки се отзад откъм хангара, където би трябвало да стои при пилотите и двамата останали клиенти. Когато чу Ласт да вика името на Страсър, Грейвър почувства как сякаш го шибна леден вятър. Моментално разбра. Предателството беше повсеместен грях.

— Две трети от парите са все още в самолетите — задъхано рече Ласт, притичвайки до тях, като неловко хвърли поглед към Грейвър.

Страсър се усмихна благо, за първи път лицето му показваше изобщо някакво изражение.

— Добре, вик, тогава да ги сваляме всички оттам — каза той. Погледна Грейвър. — Предполагам, че това е изненада — рече той, кимайки към Ласт.

— Да, изненада е. — Грейвър се обърна към Ласт. — Откога работиш за него, Виктор? От самото начало?

Ласт не знаеше как да реагира, поне в него имаше достатъчно останали скрупули, за да се засрами. Той измърмори нещо неубедително, че било „просто бизнес“.

— Нямаше да знаем къде се намирате тази вечер, ако не беше вик — обясни Страсър. — Той носеше две предавателчета със специална честота. Държеше включено едното от тях през цялото време, затова знаехме къде се намирате. После, когато се увери къде ще бъдат парите, включи и второто. Ние просто бяхме точно насочени.

Страсър се обърна и махна пак към хеликоптера. Слезе друг мъж. Страсър отново се извърна към Ласт.

— Къде е другият самолет?

— Ей там зад хангара. Избутаха го дотам. — Ласт се държеше прекалено любезно и услужливо. Не погледна повече към Грейвър. Като дресирано кученце той следеше всяка реакция на пълничкия Страсър. Ласт щеше добре да се възползва от своята услужливост в тази афера, осигурявайки собственото си буржоазно пенсиониране.