Дэвид Линдсей: Пътешествие към Арктур

Една вечер през март, към осем часа, Бекхаус, новото светило на месмеричния свят, беше въведен в канцеларията на резиденцията „Пролендс“ на Монтегю Фол в Хамстед. Помещението беше осветено само от огъня в камината. Домакинът го изгледа с лениво любопитство и се надигна. Размениха си обичайните поздрави. Южноамериканският търговец посочи на госта си фотьойла пред огъня и отново се настани в своя. Запалиха електричеството. Изглежда, нито острите черти, нито кожата с метален отблясък, нито видимото отегчение на Фол не впечатлиха медиума, който преценяваше хората от особена гледна точка. Бекхаус, напротив, беше нещо ново за търговеца. Докато го изучаваше спокойно с полузатворени очи през дима на цигарата си, богаташът се питаше как този дребен набит мъж с остра брадичка е успял да запази толкова пъргав и жизнен вид, като се има предвид патологичната природа на занятието му.

— Ще запалите ли? — попита той флегматично, колкото да започне разговор. — Не? Ще желаете ли нещо за пиене?

— Благодаря, не засега.

Настъпи кратка пауза.

— Наред ли е всичко? Материализацията ще стане, нали?

— Няма никаква причина за съмнение.

— Отлично. Не обичам да разочаровам гостите си. Чекът ви е в джоба ми.

— Ще говорим за това в края на сеанса.

— Значи в девет часа, нали така?

— Да, предполагам.

Разговорът едвам се точеше. Изтегнат във фотьойла си, Фол гледаше безстрастно.

— Желаете ли да ви представя подготовката? — попита стопанинът.

— Каква подготовка? Трябват само столове за гостите ви.

— Исках да ви опиша украсата на залата, където ще бъде сеансът, музиката.

— Това не е театрално представление — отвърна Бекхаус и погледна домакина.

— Съгласен съм, ама май трябваше да ви обясня… ще дойдат и дами, а пък знаете вкусовете им.

— В такъв случай нямам възражения. Надявам се, че целият сеанс ще им хареса — произнесе доста суховато медиумът.

— Добре — заключи Фол и хвърли цигарата в огъня. После стана и си наля уиски. — Желаете ли да разгледате стаята?

— Не, благодаря, предпочитам да не я виждам, преди да дойде време.

— Тогава да идем в салона при сестра ми, госпожа Джеймсън. Ерген съм и понякога тя е така добра да изпълнява ролята на домакиня.

— Много ще ми е драго — процеди студено Бекхаус.

Завариха младата жена сама, седнала замислено пред отвореното пиано. Току-що беше свирила Скрябин и още бе просълзена от музиката. Медиумът се вгледа в изящните й патрициански черти, в изваяните като порцелан ръце, учуден как може Фол да има такава сестра. Леко развълнувана, тя посрещна новодошлите с любезна усмивка. Бекхаус беше свикнал жените да го посрещат така мило и знаеше как да им отговори.

— Объркана съм — промълви тя след десетминутния любезен безсмислен разговор, — и ако искате да знаете защо, причината не е в предстоящата демонстрация — сигурна съм, че ще мине чудесно, — колкото във вашата увереност, че ще сполучите. Кажете ми, на какво се основава убедеността ви?

— Сънувам с отворени очи — отвърна той, загледан във вратата, — останалите виждат сънищата ми, това е.

— Каква красота — възкликна госпожа Джеймсън и се усмихна разсеяно, тъй като вече влизаше първият гост.

Беше Кент-Смит, бивш магистрат, известен с духовитостта, с която разглеждаше съдебните дела, макар че като човек с добър вкус не се отпускаше в частния си живот. Въпреки че бе преминал седемдесетте, очите му бяха запазили блясъка си. Като възрастен, опитен човек той си избра най-удобния фотьойл.

— Значи тази вечер ще бъдем свидетели на чудо?

— Ето нещо свежо за вашата „Автобиография“ — вметна Фол.

— О! Не споменавайте нещастната ми книга! Аз съм стар, пенсиониран чиновник, който търси развлечение, господин Бекхаус, това е всичко. Не се безпокойте, изкарал съм житейската школа по дискретност.

— Не се тревожа, нито виждам причина да не публикувате, каквото пожелаете.

— Много сте мил — отвърна старецът с лукава усмивка.

— Трент няма да дойде тази вечер — съобщи госпожа Джеймсън, като хвърли особен кратък поглед към брат си.

— Така си и мислех. Това не е от областта на неговите интереси.

— Много сме задължени на госпожа Трент — продължи младата жена, обръщайки се към бившия магистрат. — Тя украси великолепно стария салон на първия етаж и осигури очарователното изпълнение на оркестъра.

— Какво е това древноримско разточителство! — възкликна старият господин.