Дэвид Линдсей - Без светлина

Той вървеше бос в тъмнината през добре подстриганата и влажна морава, а топлият бриз от Мексиканския залив развяваше навитите до прасците крачоли на копринената му пижама. Беше гол до кръста и въпреки понатежалото през последните двадесетина години тяло, мускулите му бяха все още стегнати за петдесет и осем годишната му възраст. Беше красив мъж и го съзнаваше, затова всеки ден вдигаше тежести и се печеше по половин час на брега, за да поддържа фигурата си и мургавия тен. Косата му бе започнала да пооредява и сега я оставяше по-дълга от преди, като прошарените бакенбарди бяха сякаш нехайно пригладени назад, сливайки се с посребрените му слепоочия.

Хванал висока чаша с лед и ром, той вървеше към кея, издаден в тъмния залив, където един хидроплан бръмчеше в нощното море. Червено-белите му светлини проблясваха и виенето от перките започваше да замира, докато той се приближаваше към двамата мъже на пристана, чакащи да го закрепят за пилоните.

Панос Калатис не можеше съвсем ясно да види всичко това. Мъжете, самолетът и пристанът бяха в различни оттенъци на тъмносиво и черно, защото нощта беше безлунна и ясна, а разпръснатите светлини по бреговата ивица се сливаха със звездното небе, където необятният мрак постепенно ги поглъщаше напълно. Той се почеса по косматите прошарени гърди и зачака, вслушвайки се в особените глухи звуци, отекващи от водната повърхност, прищракването на вратите на самолета, лекото потупване на металните понтони срещу пилоните, плискането на вълните по брега и пристана, стъпките на мъжете върху дървения кей и спотаените им гласове.

Калатис смучеше парче лед от чашата и чакаше. Обичаше Мексиканския залив, знойните му нощи, изпълнени със солени аромати от други светове, които бързите и мощни течения на Гълфстрийма донасяха със себе си. Това му напомняше за други солени води, за други заливи, брегове и интриги.

В момента обаче беше обхванат от някакво безпокойство. Приближи се още малко до мястото, където кеят се свързваше с вълнолома отдолу. В тъмнината успя да различи ивицата пясък под кея и неясните движения на мъжете отгоре. Сред шума от тътрещи се нозе долови стъпки, които се различаваха от останалите. Той съсредоточи вниманието си върху тях, когато се отделиха и зазвучаха по-силно с приближаването си към него. Щом стигнаха до стълбите, те станаха къси и неравномерни. Мъжът се изкачи по стълбите, които водеха към моравата.

— Панос.

— Тук съм. — Той се обади от тъмнината не много високо, знаейки, че гласът му е доста силен.

— Хубав самолет — каза леко задъхано мъжът, докато вървеше към Калатис през тревата.

Преди той да наближи, Калатис измина няколко крачки обратно към къщата, затова Колин Фийбър трябваше да продължи да върви, за да го настигне. Когато Калатис се спря, той се обърна с лице към Фийбър и налапа още едно парче лед. Те се изгледаха един друг, а лицата им едва се различаваха на оскъдната светлина. Калатис не каза нищо и в следващия миг се обърна, хвърляйки поглед към къщата. Тя бе разположена нависоко, с палми наоколо, обширна сграда с големи веранди, напомняща британски колониален стил. На верандата Калатис виждаше Джейл, която се движеше напред-назад, полуосветена от високите прозорци зад нея и източеният й силует сякаш плуваше в сумрака. Дори от такова разстояние той ясно виждаше, че е гола. Когато се обърна, успя само да хване извръщането на главата на Фийбър към плажа, сякаш там в тъмното имаше нещо, което той непременно искаше да види.

Фийбър носеше костюм с кърпичка в джобчето. Изглежда беше ходил някъде, може би на вечеря по някакъв повод. Калатис едва различаваше изражението на лицето му в неясната светлина откъм прозорците.

Фийбър се чувстваше неловко заради мълчанието на Калатис. Той погледна надолу към брега, после към самолета във водата. Нямаше накъде другаде да насочи очите си, освен към Калатис или към Джейл на верандата, където вече бе надникнал и се боеше да погледне отново.

Калатис го наблюдаваше и изчака още малко, за да му бъде страшно признателен Фийбър, когато го чуе да говори. Отпи от рома, извърнат към призрачния силует на самолета във водата.

— Обадиха ми се по телефона преди около час — каза той. — Новините не са хубави.