Дэвид Линдсей - Без светлина

Съкрушителната атака на медиите наложи прекратяване на работата в Отдела по криминално разузнаване, а сложността на случилото се през тези пет горещи юнски дни обещаваше продължително разследване.

Докладът на Грейвър за специалната следствена комисия беше дълъг и изключително подробен. Той успя да даде обяснения за почти всеки свой час. Описа целия лабиринт от взаимоотношения между участниците, без да щади своите подчинени или самия себе си, задето не са забелязали нищо нередно, въпреки съставената от него преди две години нова контраразузнавателна програма, целяща да предотврати точно такива нарушения. Съобщи имена, връзки, информация, за да даде възможност на комисията да използва цели компютърни програми от „Дейтапринт“, „Хорман Пластикс“ и „Гълфстрийм Нешънъл Банк енд Тръст“ и предаде копия от описанията на Дийн Бъртъл и Брук Шек, обясняващи тяхното участие. Всички тези подробности трябваше да бъдат събирани от него и помощниците му цели две седмици, преди администрацията да успее да реши да го отстрани временно и работата на комисията да започне. После той просто излезе от кабинета си и си отиде вкъщи.

Единственият проблем беше участието на Арнет Кепнър и нейните хора. Грейвър отказа да разкрие този източник, и също така постъпиха Кейси Нюман и Пола Сейл, за негово учудване и удовлетворение. Макар че те двамата също бяха отстранени за времето на разследването, тяхното мълчание представляваше изключителен вот на доверие. Разбира се, щеше да има начин да се реши този проблем. Винаги имаше такъв начин, особено при бюрокрации, разчитащи на тайни, за да осигурят собственото си оцеляване.

Това беше преди почти два месеца. Той плуваше по два пъти на ден. Пиеше повече вино, отколкото трябваше, но не много. Понапълня, но не повече, отколкото му беше необходимо. Неговите привърженици от отдела го осведомяваха за слуховете и когато можеха, за действителните факти. Очевидно Уестрейт веднага се бе завъртял и бе принесъл в жертва кариерата на Грейвър, за да умилостиви гнева на бюрократите заради срамния скандал в отдела. По всяка вероятност с кариерата на Грейвър беше свършено. Съдбата на Нюман и Пола беше по-неясна; тяхното бъдеще все още висеше на косъм.

Той не чу и дума от Арнет. Това се очакваше; така и трябваше. Някои неща се подразбираха в тази сложна ситуация. Със своята помощ тя доста бе надскочила обичайните правила на играта. Мълчанието й сега всъщност представляваше вид самозащита. Тя щеше да очаква същото и от Грейвър.

Но той бе реалист и винаги приемаше неизбежното; не бе необходимо да чака присъдата на специалната комисия, за да разбере, че в края на краищата ще бъде уволнен. Щеше да има късмет, ако му оставяха част от пенсията. Ала сега повечето време премисляше събитията от ония няколко дни. Времето минаваше, дните се нижеха едни и същи, а той повтаряше отново в паметта си грешките, разочарованията, лошия късмет.

Смъртта на толкова хора не го оставяше на мира.

Би било лесно да стовари вината за това върху други, върху Панос Калатис и Брод Страсър, върху безскрупулното им търгуване с фалшиви мечти и незаконни далавери, водещи до неописуеми богатства. Би било лесно за това да обвинява бизнесмени като Фийбър и Хорман, както и безименните „клиенти“, чиято алчност беше толкова ужасна и ненаситна, че заличаваше всякакви следи от елементарно благоприличие.

Ала той не можеше така лесно да прехвърли вината. Би могъл да избегне много от жертвите, ако стриктно се бе придържал към своите задължения да събира сведения. В някои дни точно това си казваше. В други дни си казваше нещо съвсем различно. В такива моменти, пресмятайки безброй пъти смъртните случаи, му се струваше, че всички ония жертви щяха така или иначе да загинат, независимо от неговите действия. Тяхната участ бе предопределена в една хазартна игра, замислена и приведена в действие от Калатис и Страсър. Тази игра вече бе изминала дълъг път и тъкмо приключваше, когато Грейвър се натъкна на нея в последните й часове. Въпреки всичките си самообвинения, нещата бяха извън неговия контрол през цялото време. Независимо какво би успял да направи, Калатис пак щеше да изчезне със сто милиона долара. Страсър пак би отлетял с трохите от двайсет и два милиона. И на двамата нямаше да им липсва наркобизнесът. Те просто щяха да се прехвърлят в нови сфери на дейност. Щяха да се заобиколят с нови дребни играчи и за нула време реката от фалшиви мечти щеше отново да потече, изпълнена до бреговете си с разбити надежди и плуващи човешки останки.