Дэвид Линдсей - Без светлина

— Е, възвръщането на парите наистина е спорен въпрос — каза той. — Ще видя дали не мога да си ги върна. Съществува една вероятност. — Той се обърна и погледна Грейвър. — Но Панос… Панос не е вероятност. Панос е нещо сигурно.

Роторите на „Бел“ набираха скорост удивително бързо и фучаха в нощния въздух.

— Сър — извика един мъж над засилващия се вой на хеликоптера, — ще трябва да тръгваме.

Страсър махна с късата си ръка, без да се обръща.

— Колко души изгоряха там вътре? — попита той.

— Двама пилоти, един втори пилот и двама бизнесмени, които придружаваха парите си за доставката. Дори не знам кои бяха те.

Страсър кимна, с поглед към двата горящи хангара.

— Можеше да бъде и по-лошо — рече той, обърна се и тръгна към хеликоптера, чиито ротори все по-мощно фучаха.

Страсър се изкачи в хеликоптера и вратата се затвори. Седна с гръб към пилотската кабина и Грейвър го видя как закопчава предпазния си колан, а после видя и лицето му, надничащо през прозореца към тях. После огромните ротори започнаха оглушително да форсират и „Бел“ леко се вдигна нагоре. Грейвър го проследи с поглед, докато той се насочи към залива в края на пистата, сливайки черното си тяло с поглъщащия го черен мрак.

В края на август морските ветрове, които обикновено освежават италианския бряг при Амалфи, отстъпват пред жегата на късното лято и стават слаби и апатични. Там има една вила, в светлобежов цвят, кацнала сред крайморските скали над Голфо ди Салерно, с изглед към остров Капри и Тиренско море в посока към Сардиния. Тази вила е същинско бижу, с тераса над самите скали, от която се вижда прекрасната гледка на яркосиньото Средиземно море, простиращо се чисто и съвършено чак до хоризонта на запад.

Панос Калатис се бе излегнал върху шезлонг. Лежеше по корем, със сгънати ръце под главата си. Беше с великолепен тен, а побеляващата му коса беше сресана елегантно от челото назад. На двайсет фута от него блещукаше басейнът, в който бяха плували с Джейл допреди малко.

Джейл, също гола, беше на колене, яхнала Калатис. Имаше тъмен загар, а дългата й мокра коса бе вдигната на тила и закрепена с фуркет. Беше напълнила шепа с масло и го втриваше с пръсти в гърба му. Ароматът на билковото масло, нагрято от слънцето по гърба му, изпълни ноздрите на Калатис с приятно благоухание, древно като самия бряг на Амалфи. Докато Джейл го масажираше и слънцето затопляше мускулите на гърба му, Калатис усещаше как двата бута на Джейл се полюляват върху неговите при движението й нагоре и надолу по гръбнака му с намазаните си ръце.

Калатис се отпусна, обхванат от въздушно усещане за витаене, леко възбуден от докосването на бедрата на Джейл отстрани.

Наблюдавайки собствената си сянка на облицованата с плочки тераса, Джейл се спря, вдигна ръце и измъкна дебелия фуркет от дългата си коса. Разтърси я, докато тя се пусна свободно почти до кръста й.

Хванала дебелия фуркет с лявата ръка, тя леко докосна с острието му едно точно определено място между втория и третия гръбначен прешлен на Калатис в основата на черепа му. Насочи фуркета малко косо нагоре и после с дясната си длан тя плесна по широката част на фуркета, забивайки стоманеното острие точно в гръбначния мозък. Тя остана седнала на бутовете му, докато краката му спряха да потръпват и той остана неподвижен.

Грейвър стигна до другия край на басейна и започна да плува последната си дължина. Беше плувал почти четирийсет минути и когато най-сетне докосна със заключителния замах бордюра на басейна, сърцето му се блъскаше в гърдите като автомобилно бутало.

Той смъкна плувните очила и се хвана здраво за бордюра, с хриптене поемайки въздух. Макар че беше на края на силите си, тренировката му се отрази добре. Късното августовско слънце загряваше мократа му глава и пареше по мускулите на раменете му. Той изчака сърцето и дробовете му да възвърнат равновесието си, чувствайки по тялото си приятното движение на водата, която бавно се успокояваше след вълните, предизвикани от плуването му.

Докато поемаше тежкия следобеден въздух, той се взираше над нагорещената зелена морава с пръснати тук-таме палмички и за хиляден път мислите му се връщаха към неотдавнашните събития и техните последици.

Задължителното временно отстраняване от работа, докато траеше разследването, би трябвало да бъде за него една благодат, чудесна възможност да си отпочине, да се възстанови от изтощението и да мисли. Но не се получи така. Макар че отначало медиите се забавиха, докато свържат всички събития, те си наваксаха за изгубеното време след бедствието в Бейфийлд. Репортери от всички клонове на медиите изведнъж се оживиха и вече след седмица се съобщаваше непрекъснато за нови разкрития, което продължи през жарките юли и август.