Дэвид Линдсей - Без светлина

— Добре, Редън — извика в отговор Грейвър. — Хвърли навън оръжието и слез с вдигнати до раменете ръце.

— Добре! Добре.

Автоматичен пистолет полетя през вратата, подскочи и се хлъзна по настилката. Това, разбира се, нищо не значеше. Той пак можеше да е въоръжен. Но Редън се появи на входа, с вдигнати ръце, както му бе наредено, а Мъри се промъкна под долната част на самолета и застана до стълбата.

— Копелето надуши нещо съмнително — обясни Редън от горното стъпало. — Беше нервен още от самото начало, когато се появих без втори пилот. Я вижте проклетото му „Узи“ — Редън кимна към тялото в подножието на стълбата, — готово е за стрелба.

— Слизай долу — рече Мъри, с насочен пистолет към солидната мишена на Редъновите гърди.

В подножието на стълбата Редън внимаваше да не загуби равновесие, прекрачвайки тялото на пазача и в момента, в който стъпи на земята, Ремберто му сложи белезниците отзад.

— Няма ли никой друг в самолета? — попита Грейвър.

— Не, няма. Парите са там, десет сандъка.

Грейвър се чувстваше така, сякаш е претърпял експлозия и е останал невредим. Не му се вярваше, че е преживял такова невероятно нещо, без да му е хвръкнал във въздуха някой крайник. И трите пратки с парите бяха на земята. Никой от хората му не бе пострадал. Беше заловил двама от тримата клиенти. От всеки от тях можеше да се научи ценна информация за операциите на Калатис от собствената им гледна точка.

Но въпреки това, застанал там в последвалата тишина, с облекчение. Заради избегнатите трагични инциденти, той силно негодуваше, че Калатис се е измъкнал. Какъвто и да е бил планът му да прибере тези пари, това оставаше загадка след смъртта на пазачите и шофьора. Клиентите нямаше изобщо да знаят какво щеше да стане с парите след предаването им. А сега всички, които знаеха това, бяха мъртви. Всъщност Грейвър беше изолиран от Калатис по един много хитър начин чрез посредници. Дори не успя да го зърне, освен на ония фотографии. Но подобно на някой алчен човек, въпреки съзнанието, че съдбата е била благосклонна към него, Грейвър не беше доволен. Изплъзна му се точно това, което най-много желаеше, и тази единствена загуба превръщаше другите му сполуки в горчиво разочарование.

И тогава изведнъж тъмнината започна да трепти и да натежава, а гаденето на Грейвър мигновено се издигна към гърлото му при разтърсващата, вихрена и почти оглушителна поява на лъскав, тъмен хеликоптер, който се плъзна над дърветата към пистата. Блестящ, катраненочерен въздушен кораб, той бе почти невидим, увиснал в нощното небе, светлините му мигаха сред звездите, слабо осветените му прозорци се пулеха в тях като очи на огромен скакалец. Гигантските му ротори раздвижиха невидим облак от пясък, който ги обсипа, сякаш перките на хеликоптера разбиваха черната нощ на прашинки.

Ремберто и Мъри бързо се вмъкнаха в хангара с Редън и се придвижиха зад камионетката, където Ласт пазеше Ландроун и клиента, летял с него.

Грейвър прибра спусъка на своя „Зиг-Зауер“, пъхна го в кобура и зачака край крилото на „Пилат“. Ако това беше Калатис, Грейвър нямаше намерение да позволи престрелка между двете групи мъже. Вече имаше твърде много трупове и не желаеше той да бъде причината за още. Калатис можеше да си вземе парите — но Грейвър искаше първо да говори с него.

Огромният хеликоптер „Бел Лонг Рейнджър“ се поклащаше леко, спускайки се от тъмнината, а после кацна на земята. Реактивните му ротори промениха височината на звука след намаляването на скоростта и те постепенно започнаха виещо и свистящо да заглъхват.

В хеликоптера нищо не се случи за известно време, докато роторите вече се въртяха доста бавно, движейки се плавно и накрая изсвистяха и спряха. Грейвър остана на мястото си. Вратите се отвориха. Грейвър навярно нямаше да се изненада, ако видеше как се появява косматото, черно тяло на сатаната, с копита и рога, смърдящ от вонята на собственото си разложение и на смъртта, над която той винаги царуваше, дори и тази нощ.

Вместо това стълбата се разгъна и от хеликоптера слезе само един невисок мъж на средна възраст. Носеше бежов костюм без вратовръзка и се запъти направо към Грейвър. Докато се приближаваше, Грейвър забеляза, че е оплешивял, че костюмът му е измачкан и небрежно носен, а когато Грейвър тръгна да го пресрещне, осъзна, че е виждал лицето му. Когато бяха на трийсет фута един от друг, Грейвър го позна и се спря.

— Гайс — каза Грейвър.