Дэвид Линдсей - Без светлина

Ландроун придвижи самолета си към вратата на хангара, както Пейс бе сторил със своя „Малибу“, а пазачът застана в хангара, на десет фута от перката. Пилотът загаси двигателя. „Муни“ беше по-малък самолет от „Малибу“, а вратите се отваряха и от двете страни на пилотската кабина. Първи слязоха Ландроун и вторият му пилот.

— Дойде ли вече Пейс? — попита Ландроун и тръгна към пазача, докато сваляше бейзболната си шапка и бършеше челото си с ръка.

— Дойде и замина — каза пазачът и отвори вратите на камионетката. — Осем сандъка.

— Добре. И ние имаме осем.

Другият пазач и клиентът сега слизаха от самолета, като и двамата се навеждаха под крилата на самолета.

— Всичко е уредено — каза първият пазач.

Вторият кимна.

— Добре, давай да разтоварим тая щуротия.

В този момент и двамата пазачи се бяха обърнали с гръб към Ремберто и Мъри, по един от двете страни на самолета и бяха точно до входа на хангара отвътре, слабо осветени от задната част на камиончето. Пазачът на Пейс беше откъм Ремберто, а пазачът на Ландроун — откъм Мъри.

Това, което после се случи, беше предварително обсъждано, анализирано и съгласувано.

— Полиция — не мърдай! — изкрещяха едновременно Ремберто и Мъри, хвърляйки се иззад прикритията срещу съответните пазачи, с насочени оръжия. Грейвър и Ласт също изскочиха от офиса, викайки: „Полиция! Полиция!“, за да създадат впечатлението, че мястото е пълно със служители на реда и закона.

Ала пазачите не се подчиниха.

Мигновено ръцете им се стрелнаха към техните узита, провисени на ремъци от раменете, а те понечиха да се завъртят и приклекнат. Нито Ремберто, нито Мъри ги изчакаха да се извърнат докрай и двамата стреляха по три пъти бързо, доколкото можаха от разстояние двайсетина фута. Техните залпове пометоха и двамата пазачи, убивайки ги моментално. Само пазачът на Мъри успя да стреля със своето „Узи“, макар че не успя да вдигне дулото му и пръскащият взрив направи на кайма лявото му стъпало сред бетонни отломки и кръв, посипали Ландроун, втория му пилот и слисания клиент в делови костюм.

Само след секунди двамата пилоти и клиентът бяха на земята, докато им слагаха белезници, а Грейвър и Ласт прибраха оръжието от мъртвите пазачи.

Грейвър бързо изгаси светлините на пистата и се приближи до пилота.

— Искам този самолет да се скрие — каза той. — Нашите коли са в ей този хангар. — Той посочи вдясно. — Някой от другите два хангара не е ли празен?

— И двата са празни — отвърна Ландроун.

В този момент чуха бръмченето на Редъновия „Пилат“.

— По дяволите — изруга Мъри, дишайки тежко. Всички дишаха тежко от бързите действия и от адреналина. Стрелянето по месо винаги покачваше адреналина.

По лицето на Мъри се четеше изненада. Съдбата на Еди Редън беше разгорещено обсъждана, докато планираха акцията преди няколко часа. Те всички искаха последната партида пари, но Мъри настояваше да я вземат от летище Хоби, където трябваше да бъде предадена на Редън и натоварена на неговия самолет. Но за да се изпълни това, налагаше се един от тях да отиде с Редън и да поеме отговорността да реквизира пратката без ничия помощ. Мъри твърдеше, че това може да бъде извършено само от един човек, използващ предимството на внезапното нападение. Грейвър не беше толкова сигурен и освен това не искаше да се лиши от този човек тук, в Бейфийлд, ако се окажат в много по-различна ситуация от предвижданата. Според плана им те вече се бяха лишили от Нюман заради акцията им с Ледет над Лас Копас с осветителните ракети.

Грейвър настояваше да изпратят Редън сам. След дълъг разговор насаме с пилота, през който Грейвър му се закани, че ако той изчезне — със или без парите, Грейвър ще го преследва до дупка, и същевременно го увери, че ако Редън им помогне, той, Грейвър, ще направи всичко възможно, за да му бъде даден най-добрият шанс, когато това приключи. Грейвър чувстваше, че си заслужава да рискуват с Редън. Мъри се закле, че никога повече няма да видят червеното му рачешко лице, ако го оставят да отлети със своя „Пилат“.

Изведнъж „Пилат“ изфуча ниско над тях в посока към залива.

— Не мога да го повярвам — възкликна Мъри.

— Няма време да преместим това нещо през пистата до другия хангар — извика Грейвър, трескаво помагайки на Ласт и Ремберто да изправят тримата мъже и да свържат с белезници ръцете им отзад. — Свържи ги с гръб един към друг и ги закарай в склада — бързо нареди той на Ласт, а после хукна вътре в хангара и включи лампите на пистата, които току-що бе загасил.