Дэвид Линдсей - Без светлина

Вътре в тази стая канцелария чакаха Грейвър, Мъри и Ласт. Откъм преградната стена имаше врата и прозорец, покрит с дебел пласт мръсотия и паяжини. Помещението миришеше на отдавна непочистван прах и на масла. Те стояха между купища стари гуми и разкривени кутии със самолетни части. Отвън, точно до канцеларията, Ремберто се криеше в ъгъла, образуван от стените на стаичката и на хангара. Беше се наместил между друга купчина стари гуми и алуминиева плоскодънна лодка, подпряна до канцеларията. Ламаринените стени на хангара все още пукаха, но сега — защото металът се охлаждаше след горещия ден.

Не бяха стояли по местата си повече от десет минути, след като набързо скриха двете коли в съседни хангари, когато дочуха приближаването на някакъв камион откъм шосето на три мили от тях. От шума на форсирания двигател си личеше, че шофьорът бърза и скоро камионът зафуча към затворените врати на хангара и спря. Отвори се врата, някой чевръсто се приближи до хангара и започна да бърника ключалката. После вратите изведнъж се плъзнаха встрани и един мъж застана между фаровете на закрита камионетка, а ярките фарове осветиха мръсния прозорец на канцеларията. Грейвър и останалите се дръпнаха назад в сенките.

За момент на Грейвър му се стори, че мъжът се кани да претърсва хангара, но той се обърна, качи се на камиона, вкара го в хангара и загаси фаровете и двигателя. После отново слезе, отиде до вратите на хангара и ги затвори, но не съвсем, оставяйки разстояние от около един фут между тях. Той се спря до процепа и се загледа навън. Нервно извади цигара и я запали, издухвайки дима навън.

Почти веднага след това долетя далечният звук на самолет. Шофьорът също го чу и захвърли цигарата. Отвори малко по-широко вратите и излезе навън. Шумът от самолета се засилваше с приближаването му, после леко се измени и изведнъж изтрещя ниско над хангара и продължи над залива.

Мъжът бързо се върна в хангара, отиде до електрическо табло на стената вдясно от вратите и щракна ключ. През отвора на вратата Грейвър успя да различи редица от слаби лампи, разположени надалече една от друга покрай двете страни на пистата. Изглежда това беше временна осветителна система. Самата писта за приземяване явно се използваше само денем. Мъжът пак отиде до вратата, излезе навън и се огледа.

Почти веднага отново се дочу звукът на самолета, но този път той идваше откъм залива. Грейвър се вслушваше в него, представяйки си как самолетът минава ниско над водата. Чу се как той намалява скоростта си, шумът от двигателя се засили, после започна да заглъхва и самолетът се появи на пистата. Грейвър видя блясването на светлините край процепа на вратата, докато самолетът се насочваше към хангара.

При приближаването на звука шофьорът на камионетката започна да бута встрани двете врати на хангара и самолетът продължи до входа, докато носът му беше почти вътре в хангара. Тогава пилотът загаси двигателя и перката постепенно спря да се върти.

Шофьорът свали резетата от задните врати на камионетката и ги отвори. В същото време вратата на самолета, разположена почти в средата на корпуса, се разтвори откъм средата, горната половина се повдигна нагоре, а долната се нагъна надолу, образувайки стъпала.

Грейвър надничаше с едно око през мръсния прозорец, докато едър мъж, облечен в спортно сако и без вратовръзка, стискащ „Узи“ със заглушител, слизаше пръв по стълбата.

— Всичко наред ли е тука? — попита той, застанал пред стълбата. Той хвърли поглед към дъното на камиона, където вътрешна лампа хвърляше сноп светлина върху бетонния под на тъмния хангар.

— Готов съм да товаря — каза шофьорът откъм задната част на камиона, без да отговаря точно на въпроса на пазача.

Пазачът кимна безизразно и се огледа, докато пилотът — Уейд Пейс, напомни си Грейвър — слезе, последван от мъж, който навярно беше вторият пилот, а след него по тясната стълба неуверено тръгна мъж в делови костюм.

Пейс се приближи до камиона и надникна вътре.

— Имам осем сандъка — рече той.

— Добре, чудесно. Изнесете ги и аз ще ги наредя тук отзад.

Пейс се обърна към пазача, който сега стоеше до вратата на самолета. Пазачът също го погледна.

— Действайте — каза пазачът и врътна глава към стълбата на самолета.

— Може да ни потрябва помощ — рече Пейс.

Пазачът наклони главата си, искайки да каже „лош късмет“ и провери заглушителя на узито, сякаш за да се увери, че е наред.

Пейс се поколеба, все още гледащ пазача, после се обърна и тръгна към стълбата на самолета.