Дэвид Линдсей - Без светлина

Ремберто вече изтегляше един от мъртвите пазачи зад ъгъла в тъмнината, а Мъри хвана другия. Двете тела оставиха кървави следи след себе си. Грейвър изтича до задницата на самолета и вдигна опашката. В това време се върнаха Ремберто и Мъри, всеки хващайки челния ръб на двете крила, и започнаха да избутват самолета към пистата. Когато освободиха завоя от крилата, Грейвър завъртя опашката и те успяха да придвижат лекия самолет покрай четирите трупа към тъмните треволяци между двата хангара.

Грейвър отново хукна към входа на хангара, грабна градинския маркуч и започна да отмива кръвта. Едно мокро петно пред хангара нямаше да изглежда съмнително, за разлика от едно кърваво.

Грейвър имаше усещането, че това е сън. Боже мой. Не можеше да повярва, че току-що позволи двама мъже да бъдат убити заради слабата надежда да хване човека, за когото те работеха. Сега, докато измиваше кръвта, изведнъж му се повдигна и устата му се изпълни с жлъчка. Той се наведе и я изплю върху цимента, мъчейки се да се сдържи, докато я миеше с маркуча. Лицето му гореше и той едва устояваше на силното и смущаващо гадене.

Дочу приближаването на „Пилат“ откъм морето, точно когато Ремберто и Мъри се върнаха пред хангара.

— Мъри — извика Грейвър, — пазачът при Редън навярно познава другите двама пазачи. — Той подаде едното „Узи“ на Ремберто и самият той нахлузи ремъка на второто. — Не бива да вижда повече от двама души тук и то само отдалече.

— Ще се скрия в сянката зад ъгъла — каза Мъри. — Въпрос на шанс е от коя страна на самолета пазачът ще слезе, но искам да го хвана веднага щом стъпи на земята. Няма да му оставим време да мисли какво вижда тук.

Всички се съгласиха, но тъй като Мъри се скри зад ъгъла, нямаха възможност да обсъдят как точно ще постъпят.

— Да оставим ли вратите на камионетката отворени? — запъхтяно попита Ремберто.

— Може би само една — каза Грейвър, проверявайки своя пълнител. — Пазачът ще погледне през прозорчето на кабината. Ако успее да зърне вътрешността, ще разбере, че там не са двете партиди, че няма достатъчно сандъци. Но може би трябва да му покажем известен брой сандъци и узитата. Той ще се оглежда за тях.

Ремберто затвори едната врата, оставяйки отворена тази, която беше свързана с вътрешното осветление.

Турбовитловият „Пилат“, с мощен и уверен звук, с по-ярки светлини, отколкото на другите два самолета, се появи откъм водата, приближавайки с абсолютна точност, и никой не усети кога се докосна до земята. В единия миг беше във въздуха, а в следващия вече се движеше по пистата, сякаш нямаше доловима разлика между двете дейности. Той отиде малко по-надолу по пътеката в сравнение с другите и когато се обръщаше, за да дойде срещу хангара, направи това без никакво колебание, сякаш го управляваше компютър.

Сърцето на Грейвър блъскаше лудо, все още развълнуван от стрелбата. Сега започна да се безпокои, че пазачът на „Пилат“ щеше да види нещо, което нямаше да му хареса и това щеше да доведе до сложна ситуация, можеща да завърши с нечия смърт.

— Да застанем пред светлината — каза Грейвър, — нека да ни видят, но не твърде добре. — Краката му бяха омекнали и той се молеше на бога да не поддадат най-неочаквано.

Редън, може би усетил ситуацията пред себе си, загаси светлините на самолета, когато се отправи към вратата на хангара и сега единствената светлина беше откъм вътрешността на камионетката зад гърбовете на Грейвър и Ремберто.

„Пилат“ застана, както и другите, на около дузина фута от входа на хангара. После Редън загаси двигателя и самолетът изсвистя и спря.

За момент нищо не се случи. Всяка пора на Грейвър отделяше обилно пот. Самолетът беше достатъчно голям да има, освен пасажерската врата след пилотската кабина и много по-широка товарна врата след нея. Но имаше само една врата откъм пилотската кабина, от противоположната страна на самолета спрямо Мъри.

Пасажерската врата се отвори първа, стълбата бе пусната и клиентът се появи на входа и започна да слиза. Почти стигнал до пистата, пътникът изведнъж се обърна и погледна назад към самолета и в този миг Грейвър дочу стрелба отвътре и четири гърмежа — бам! бам! бам! бам! — и едно тяло полетя заднешком от вратата, приземявайки се по гръб почти върху клиента и отчасти върху стълбата.

Мъжът с деловия костюм започна да крещи, залитайки назад и веднага беше сграбчен от Грейвър, който го завлече в тъмнината на няколко крачки от тялото.

— Не стреляйте! Задръжте! — извика Редън от вътрешността на самолета. — Аз го застрелях, Грейвър! Трябваше, разбра ли? Чуваш ли?