Дэвид Линдсей - Без светлина

Когато свърши хамбургера, Грейвър се облегна назад и отвори бележника си. Започна да нахвърля в общи линии разписанието на полетите, кога всеки пилот тръгва от Бейфийлд, приземява се в Лас Копас, разтоварва и натоварва парите и клиентите на хидроплана, потегля от Лас Копас и пристига на кея на Калатис, разтоварва парите и клиентите и се връща в Лас Копас. Във всеки момент той отбелязваше времето така, както му бе предадено от Редън, не забравяйки съмненията на Редън, че това разписание трудно може да се спази. Планът беше стегнат и експедитивен. Но в него имаше нещо съвсем противоречиво.

— Добре — каза той накрая и се изправи на стола си. Всички спряха да говорят, смачкаха последните салфетки, дръпнаха встрани кутии и опаковки.

Грейвър започна да чете програмите на полетите, като спираше от време на време, щом някой добавеше нещо припомнено от разказа на Редън. По този начин с общи усилия разгледаха подробно плана и не останаха неясни въпроси, дори не се наложи да се обърнат отново към Редън за уточнения.

— Някакви забележки?

Последва кратка пауза и тогава Мъри се обади:

— Да, една. — Той се стремеше да говори тихо. Изтри устата си за последен път и смачка салфетката, пъхайки я в книжна кесия. — Лично аз мисля, че седемдесет и пет процента от този план е абсолютна глупост.

Грейвър почти се усмихна от облекчение.

— Аз също — рече той. — Да чуем.

— Първо — започна Мъри поглаждайки с длан късата си коса — Калатис е направил разписание, което изглежда твърде стегнато. Знаем какво е мнението на Редън по този въпрос. — Той придърпа стола си по-близо до Грейвър, за да не го чуват двамата мъже вътре.

— Второ, Калатис е решил да се откаже от номера си, че уж живее някъде в Мексико. А той се е старал да поддържа този трик от доста месеци, може би година и повече. И нима сега, в последната минута, преди да прибере последната част от големите пари, той има намерение да разкрие на тези хора къде всъщност живее? — Мъри поклати глава. — Не е така. Не мога да го повярвам. Дори и да офейква, не го приемам.

— Трето, той променя — в последната минута — разписание, което е действало като по часовник през цялото това време. А защо, точно преди най-голямата плячка, той ще рискува със съвсем нов график, който е толкова сложен, че почти сигурно ще се провали някъде?

— Четвърто, ако бях на мястото на Калатис, щях да опростя последната си операция само за да съм сигурен, че няма да оплескам нещо, а не да я усложнявам. Или пък просто щях да я оставя както си е.

— Пето, съдейки по разказа на Редън, Лас Копас е едва ли не накрай света. — Мъри се бе наклонил към Грейвър и сега се обърна и към Ремберто. — Всъщност мисля — рече той — че първата спирка в Лас Копас е и последната… за всички.

Грейвър погледна Ремберто, леко кимащ в знак на съгласие, после смаяния Нюман и накрая Ласт, изведнъж плувнал в пот.

— Точно това и аз си мисля — каза Грейвър.

— Значи ще убият всички тях в Лас Копас? — Нюман не можеше да повярва. — Клиентите… и пилотите… и вторите пилоти?

Грейвър кимна.

— Да. Според мен обяснението за равнодушието на Калатис за това как такава плътна програма ще действа е, че всъщност тя е без значение. Клиентите, пилотите и парите — всички спират за последен път в Лас Копас.

— По дяволите… — Нюман беше потресен.

— Да, и ми се струва, че и Редън се е досетил за това — каза Мъри. — Тоя човек не е глупав.

— Ами самолетите? Там ще има четири самолета — рече Нюман.

— Може би само три — отвърна Грейвър. — Може би хидропланът няма да е необходим. И те ще имат други пилоти да ги откарат. Но Редън, Марисио, Уейд и техните втори пилоти знаят твърде много за тази операция. Новите пилоти ще бъдат наети просто за да откарат някакви самолети от малко невзрачно летище. Парите са твърде добри, както каза Редън.

— А когато всичко приключи — добави Ремберто, гледайки Нюман, — ще има само трима свидетели: пазачите от охраната, които ще извършат убийствата. Бас държа, че ще платят на тия приятелчета процент от парите, докарани с трите самолета. На такива хора човек трябва да плаща много добре. Не бива да оставяш тигрите си твърде гладни.

Въпросът е — кой е най-добрият начин да се осуети това — каза Грейвър. — Ние сме само пет души. — Той се поколеба. — Виждам две възможности. Първата: тръгваме веднага за Лас Копас. Нападаме от засада пазачите, когато дойдат рано да подготвят светлините, и после пресрещаме всеки от пристигащите самолети. Ще трябва да научим от някой пазач как се подава сигнала, че всичко е чисто.