Дэвид Линдсей - Без светлина

— Казваш, трима пазачи. Винаги ли има трима?

— Точно така. Ето тука Калатис се различава от вашия обичаен, посредствен трафикант или престъпник. Има шест въоръжени пазачи, а не петнайсет или двайсет. Само шест. Трима в Лас Копас, трима на собствения му кей. Те са доста сдържани хора. Всъщност всяко оръжие, което носят, е снабдено със заглушител. Независимо дали е „Узи“, „Мак-10“ или нещо друго. Заглушители. Съвсем разумно, като си помислиш. Всички ония каубои обичат звука от гърмежите. Каква тъпотия, ами че със заглушител може да умъртвиш сума народ, преди някой да е разбрал, че си там. Затова те нямат нищо против да ги използват. Не искам да кажа, че много обичат да дърпат спусъка; никога не съм виждал това. Но и никак не ги е страх да използват оръжие.

Редън се замисли за секунда и после пак погледна Грейвър.

— Вижте какво, може ли още една цигара?

Нюман отново взе цигара от Ледет. Когато Редън я запали, Грейвър продължи:

— Добре, но ти каза, че този път ще бъде различно.

— Да. Днес следобед имахме среща с Калатис. Обичайната програма беше отменена. Всеки от нас ще има малко по-различно разписание. Уейд излита пръв. Никакви заблуждаващи обиколки — направо към Лас Копас. Същото нещо в Лас Копас, прехвърля клиента и парите на хидроплана. Но когато пристигне при Калатис, сваля парите и клиента и се връща в Лас Копас без клиента.

— Калатис обясни ли това?

— Той каза, че клиентът ще отиде в Галвестън с моторница и после с кола ще се върне в Хюстън.

— Ами оня номер с подвеждането, че отиват в Мексико?

— Да, попитах за това. Калатис каза, че ме е наел да управлявам самолети, а не неговия бизнес. — Редън се ухили като човек, който се смее пред смъртна опасност, вместо да изпада в паника. — Във всеки случай, Марисио е следващият. Същото нещо, направо в Лас Копас…

— Колко дълго трае полетът? — прекъсна го Грейвър.

— Половин час. Пътуването на Марисио с хидроплана е същото както при Уейд, той оставя парите и клиента и се връща в Лас Копас. После потеглям аз. Същата програма като на другите.

Малък самолет, който се бе приземил на отсрещната писта, се приближи, хриптейки, край хангара. Беше първият приближил се, откакто бяха там, и всички се извърнаха да го погледнат. Грейвър отново се обърна към Редън. Пилотът се взираше в носа на самолета. Грейвър предположи, че той премисля казаното от самия него за мощната програма. Навярно след като бе научил от Грейвър за другите смъртни случаи, той възприемаше по съвсем друг начин новото разписание и си правеше изводи.

— Да се върнем на въпроса с пазачите — каза Грейвър. — Когато клиентът пристигне на летището и се качи на самолета с парите си, той има ли някаква охрана, за да бъде осигурено предаването?

— Ами не. Такава е уговорката. Калатис мрази демонстрации на висок професионализъм, разните там важни типове, които се перчат с какви ли не автомати. Уговорката е, щом донесеш парите до самолета на Калатис, оттук нататък Калатис отговаря за всичко. Ако дотогава не си му се доверил, тогава не му давай парите си.

— А пътуването до летището?

— Калатис позволява на клиента да вземе двама свои пазачи да пътуват с него от хотела. С тях е един от хората на Калатис. Самолетът е вътре в хангара. Ние отваряме вратата, колата влиза вътре. Цялото товарене се извършва тук, вътре, скрито от погледи. Ония тежкари на клиента трябва да си тръгнат, преди да отлетим.

— Тогава всъщност има един пазач, който пътува с парите.

— Точно така.

— Тогава Калатис трябва да има четирима пазачи в Лас Копас.

— Да, мисля, че е така. Трима на земята, един във въздуха. Но този един пазач винаги стои при „своя“ товар. Продължава с него до кея на Калатис. Животът на горко то копеле е зависим от всяка кутия с пари. Изгуби ли едното, губи и другото — рано или късно.

— Значи не смяташ, че ще има промени в програмите на пазачите, както е станало при вас?

— Нищо не мога да кажа за това. Знам само, че не бяха споменати, когато преглеждахме плановете.

— А времето, за което трябва да извършите полета с хидроплана от Лас Копас до къщата на Калатис и обратно до Лас Копас? То достатъчно ли е?

— Ами, достатъчно. Съвсем малко е. Самият полет над Чокълит и Уест Бей не е проблем. Проблем е времето за кацане в Лас Копас, свалянето на клиента и парите, изминаването на седемдесет и петте ярда разстояние до хидроплана и натоварването на клиента и парите. Дават ни се двайсет минути за това, после петнайсет минути летене до пристана на Калатис, десет за разтоварване на кея, петнайсет минути обратно до Лас Копас, десет да се прибере хидроплана, да се върнем в самолетите си и да се измъкваме оттам. Дават ни десетминутен толеранс от отлитането на един самолет до приземяването на друг в Лас Копас.