Дэвид Линдсей - Без светлина

— Защо е тази промяна?

Редън втренчи поглед в бетонния под за миг и после вдигна очи към Грейвър.

— Ами, всъщност, право да ви кажа — рече той, — и ние самите тъкмо се безпокояхме малко по тоя въпрос.

— Ние?

— Аз, Уейд и Марисио… тримата пилоти. Ние, такова, от известно време наблюдаваме всичко това и ни се струва, че май Калатис се кани да изчезне след тази нощ.

— Защо смятате така?

— Има един тип, казва се Шек, който летеше с нас — каза Редън. — Бил е с Калатис много по-дълго от нас и с него почнахме често да се събираме и да си говорим за Калатис. Приятелчето Шек доста добре му схваща номерата. Той все още работи за Калатис по някакви тайни щуротии. Шек смята, че Калатис приключва доста от операциите си тук и че се кани да направи някакъв страхотен трик и след това просто да изчезне. След всички тия промени, дето стават днес — първо едно, а после друго, ние с момчетата почнахме малко да се плашим. От четири или пет часа се опитвам да се свържа с Шек да обсъдим тия последни събития с него, но не мога да го открия.

— Чел ли си вестниците тази сутрин?

Редън погледна Грейвър.

— Да.

— Брус Шек е загинал в експлозията на една от ония лодки в яхтклуба Саут Шор.

Редън трепна и лицето му увисна.

— Загинал?

— Познаваш ли Колин Фийбър?

— Да.

— Загинал е тази сутрин.

— Загинал? Убит ли е?

— Гилбърт Хорман?

Редън кимна, усещайки какво ще чуе.

— Загинал е снощи.

Редън преглътна. Очите му имаха такъв вид, сякаш бяха загубили способността си да мигат. Той пак преглътна.

— И трима офицери от моя отдел, които работеха по случая — добави Грейвър, без да уточнява.

Погледът на Редън се зарея навън към настилката на пистата.

— Значи Шек беше дяволски прав… тоя грък се е развилнял. Кани се да бяга.

— И къде според тебе в тая схема попадат неговите пилоти, Еди? Нима смяташ, че той просто така ще ви пусне да си вървите — с всичко, което знаете за него?

— Кучи… син… — Редън почти се вцепени.

— Във всеки случай, днес можеше да ти бъде последният летателен ден — рече Грейвър.

Редън нищо не каза. Само гледаше втренчено към пистата, която танцуваше в маранята край самолета му.

— Значи тази вечер — каза Грейвър, отново връщайки Редън към започнатия разговор, — ако вземете клиенти оттук, возите ги заблуждаващо два часа и после отивате в Лас Копас, а оттам те се прехвърлят на хидроплани, за да прелетят до Чокълит Бей, така ли?

Редън кимна. Беше започнал още по-силно да се поти.

— Как става това? Къде спира хидропланът — в реката ли? Наблизо има река, нали?

Редън кимна.

— На около седемдесет и пет ярда от летището.

Нюман беше довлякъл автомобилна гума и сега седеше на нея зад Редън. Мъри и Ремберто бяха придърпали една дървена стойка и също се бяха настанили. Всички страшно се потяха, но внимателно слушаха как Грейвър методично изтръгва всяка важна подробност.

— Има ли нещо различно от обичайното в този случай?

Редън пак кимна, като че ли тъкмо сега се досещаше за нещо, сякаш още едно късче от ребуса на Калатис идваше на мястото си.

— Да. — Той отново преглътна. — Да, обикновено парите и клиента се товарят на хидроплана и се пренасят над Чокълит Бей. Когато стигнем до пристана на Калатис, клиентът се изкачва по брега към къщата за срещата си с Калатис, а парите се натоварват на моторница.

— А после какво?

— Моторницата откарва парите до уреченото място в големия залив, вместо хидроплана. Хидропланът и пилотът трябва да чакат, за да прехвърлят клиента отново през Чокълит Бей.

— Ти каза „когато стигнем пристана на Калатис“. Вие ли управлявате и хидроплана? Няма ли други пилоти за него?

— Не, ние го управляваме. Има само един хидроплан. Първият пилот се приземява в Лас Копас, всичко се натоварва на хидроплана, прелита над Чокълит, после, когато клиентът приключи, се връща пак през Чокълит, взема редовния самолет и оставя хидроплана в реката за следващия пилот и клиент. Той прави същото. Вторият пилот на последния самолет откарва хидроплана. Държим го в малък хангар в Кема.

— Предполагам, че някой стои при самолета, спрял в Лас Копас.

— О, да, трима от пазачите на Калатис предварително отиват до Лас Копас с лодка. Занасят електрически генератор и сигнални лампи до летището. Доста работа е. Лампите светват само за миг по време на приземяването и се закриват. Пазачите — наричат ги охрана — остават по време на цялата операция в съответната нощ, помагат в товаренето на парите от единия самолет на другия и после „охраняват“ самолета, който не се използва в момента.