Дэвид Линдсей - Без светлина

Мъри предаде това по своя радиотелефон на Грейвър и Нюман също го чу. Мъри и Ремберто се изкачиха към високите седалки на зареждащия камион. Мъри седна зад кормилото и потегли от сянката на хангара. Зад тях, далеч от вратата, групичка мъже — двамата шофьори, един механик и диспечерът — наблюдаваха развиващия се сценарий, сякаш това беше някакво невинно зрелище.

Слънцето блестеше по „Пилат“, докато Редън зави в края на пистата и започна да се движи назад към хангара.

Сложил слънчеви очила, Ледет слезе от алфа ромеото и се облегна на предната броня, наблюдавайки как Редън се приближава на деветдесет градуса спрямо хангара и после рязко изви, за да насочи самолета към отворените врати. Придвижи го почти до входа. Воят на турбовитловия двигател се засилваше с приближаването му до хангара, отеквайки срещу металните стени. След това Редън изключи двигателя и виенето постепенно започна да отслабва.

Надничайки през процеп в спойките на металните листове, Нюман наблюдаваше как Редън, с безизразно зад авиаторските очила лице, започна да прибира разни неща от кабината, готвейки се да отвори вратата. Нюман премести поглед към Ледет, който се изправи до колата, но не се отмести, докато от другата му страна, зад самолета, цистерната започна да се приближава.

Нюман видя, че Редън се смъква от седалката, а после масивната врата зад кабината се повдигна и плъзна по тялото на самолета.

— Ей, Рик — извика Редън и врътна глава към Ледет да се приближи. Ледет се поколеба. Цистерната се приближаваше към крилото на самолета и хич не му се искаше да бъде близо до Редън, когато извадеха пищовите. Той само тайнствено посочи към цистерната.

Мъри тъкмо спираше, когато видя как Ледет сочи към него, той грабна един картон за съобщения от арматурното табло на камиона и го вдигна, посочвайки нещо в него. Редън погледна към камиона и видя, че шофьорът размахва картона. Той остави нещо на една от пасажерските седалки, спусна стълбата и слезе от самолета. Беше с червеникава коса и светъл, зачервен от слънцето тен. Макар че не беше особено пълен, имаше добре очертан бирен корем, който трудно можеше да се замаскира от широката мексиканска риза, обичайна дреха за удобно прикриване на оръжие. Носеше каубойски ботуши и избелели сини джинси, единият крачол, на които се бе запретнал на ръба на ботуша, показвайки червената му горна ивица с ръчно изобразен мексикански орел с разперени криле.

Мъри и Ремберто слязоха от камиона, тръшвайки вратите изтръгнаха към него, като Мъри отново вдигна картона.

— Казаха, че трябва да оправите документацията си, преди да заредите — заяви Мъри.

Редън погледна Ледет.

— Каква е тая глупост?

Ледет сви рамене.

Редън и Мъри се приближаваха един към друг, а Мъри държеше картона, извивайки се леко, за да позволи на Ремберто да се доближи до Редън малко след самия него и откъм сляпата страна на Редън.

— Предплатил съм. Каква е тая идиотщина? — каза Редън и хвана картона.

Веднага щом той грабна картона, Ремберто пъхна ръка в оранжевия си комбинезон, измъквайки своя „Зиг-Зауер“ и светкавично мушна дулото му в тлъстините над левия бъбрек на Редън. Редън се дръпна и в същия миг дулото на пистолета на Мъри се залепи върху корема му, а лявата ръка на Ремберто го стисна здраво над левия му лакът.

— Това са калибър четирийсет и пет и един деветмилиметров — рече Мъри, доближил плътно лицето си до Редън. — И един „Мак-10“ ей там, в хангара.

Докато Редън недоверчиво блещеше очи, мъчейки се да погледне Ледет, Нюман излезе от хангара с насочен към Ледет пистолет, който просто вдигна ръце нагоре.

— Копеле — рече Редън. — Гоо-споди, не мога да го повярвам.

— Повярвай го — каза Мъри и едрата му ръка опипа Редън и го освободи от пистолета, който беше пъхнат отзад в колана. — Деветмилиметров… „Берета“ — рече Мъри, преди още да го извади.

В момента, в който Ремберто пъхна ръка в комбинезона си, Грейвър запали колата и бързо профуча по пистата, спирайки между алфа ромеото на Ледет и самолета. Слезе и отиде пред колата, където Редън все още се опитваше да асимилира изминалите двайсет секунди. Грейвър подаде чифт белезници на Мъри, който мина зад Редън и му ги сложи.

— Кои, по дяволите, сте вие? — настойчиво попита той, насочвайки тъмните стъкла на очилата си към Грейвър. Орловият му нос беше зачервен от слънцето. Грейвър си помисли, че кожата на Редън не понася много слънцето.

Грейвър протегна ръка и свали слънчевите му очила, откривайки светлосини очи и необикновено рошави червеникави вежди. Редън веднага направи гримаса срещу ярката светлина.