Дэвид Линдсей - Без светлина

Радиотелефонът звънна и той веднага отговори.

— Маркъс Грейвър ли е?

— Да, аз съм Грейвър.

— Обажда се Ремберто. Тръгнали сме към вас.

Затвориха.

Грейвър погледна часовника си. Беше три и десет. Един час и петдесет минути преди момента, когато Еди Редън трябваше да се приземи на малкото летище в Бейфийлд.

3:50 следобед

Грейвър седеше на задната веранда с Ремберто и Мъри. Беше им обяснил всичко, опитвайки се да им представи нещата колкото се може по-пълно за това кратко време. И тримата се потяха, и тримата пиеха ледена вода, никой не пожела нещо по-силно, което би причинило, макар и мигновено колебание в тях. Тъй като Нюман беше отишъл да вземе Ласт от бензиностанцията, Грейвър им каза и за Ласт. На тези двама мъже той можеше да се довери без всякакви резерви и му се искаше и те да му се доверяват по същия начин. Най-добрият начин да постигне това, освен одобрението на Арнет, беше да им даде ясна представа за участниците и обстоятелствата, макар че последните можеха да се изменят драматично за съвсем кратко време.

— Ами момичето тук? — попита Мъри. Той седеше изправен на стола, без да се обляга назад, стиснал чашата в едрите си длани, а мускулестите му ръце и рамене сякаш принадлежаха на мъж, двайсет години по-млад от него. Беше закачил химикалка в деколтето на обикновената си бяла тениска и стар автоматичен „Колт-Браунинг“ калибър 45 беше пъхнат в колана на джинсите. Лицето му беше така гладко избръснато, че блестеше, а късо подстриганата му коса, въпреки пооределите слепоочия, допринасяше за вида му на истински професионалист. Грейвър изобщо не се съмняваше в компетентността или в надеждността на Мъри.

— Реших да оставя Ласт при нея, докато отидем да вземем Редън. Не съм мислил повече по тоя въпрос. Но и не мога да я пусна.

— Добре.

— А този Редън дали ще бъде въоръжен? — попита Ремберто.

— Ледет казва, че ще бъде.

Ремберто беше висок за латиноамериканец, малко по-висок от Грейвър, слаб, но с широки рамене. Хубав младеж с гъста черна коса, грижливо подстригана и сресана, той носеше леки панталони, светлосиня риза и спортно сако, и всички те изглеждаха доста пострадали след едночасовата сауна в двора на Кони. Носеше и „Зиг-Зауер“ като на Грейвър, в кобур с ремък през рамо под сакото си. Той седеше на стола си съвсем спокойно и уверено. Но невъзмутимите му тъмни очи създаваха погрешна представа за концентрираното внимание, усвоено през няколкото, но с богат опит, години в тайните служби.

И двамата мъже не откъсваха поглед от Грейвър от момента, в който излязоха на верандата. При тях нямаше никаква склонност да отклоняват вниманието си към залива, обичайната реакция на всеки седнал на веранда с крайбрежен изглед. Но Ремберто и Мъри — Грейвър не знаеше фамилните им имена — не проявяваха любопитство към водата, корабите или залива. Те се интересуваха само от Грейвър и това, което той трябваше да им каже за предстоящите събития.

— От доста време работя зад бюро — рече Грейвър, — и вие двамата разбирате повече от тактически планове, но имам две предложения за това кога е най-добре да го пипнем. Кажете ми какво мислите.

— Първата добра възможност, струва ми се, е по време на зареждането. Ледет твърди, че в Бейфийлд самолетите се зареждат от малък камион цистерна, който спира до хангарите. В камиона винаги има двама служители. Мисля, че двама от нас биха могли да заемат техните места. Ако това е неосъществимо, може да се престорим на други пилоти или нещо подобно, да се въртим около паркинга или терминала на летището. Втората възможност е в ресторанта, където те се хранят. Правил съм това преди и то ми харесва. Лесно е да застанем от двете му страни и да насочим два пистолета, преди да е заподозрял нещо. Ще накараме Ледет да седне на удобна за целта маса.

— Това, което не ми харесва във втория вариант — добави Грейвър, — е, че двамата с Ледет трябва да пътуват до ресторанта сами, за да не се възбуди някакво подозрение. Има твърде голяма вероятност Ледет да реши, че може да избягат с колата… изобщо има твърде много време, за да се случат доста неща.

— Не, предпочитам летището — рече Мъри.

— Също и аз — добави Ремберто, — но ако нещо се обърка, ако има стрелба, рискуваме с пожар от горивото.

— Да, помислих си за това — каза Грейвър.

— Какъв е той по характер? — попита Ремберто.

— Не знам, но съдейки по телефонния му разговор, той държи нещата здраво в ръцете си. Ледет като че ли е по-податлив, не толкова твърд. И освен това Калатис се доверява именно на Редън, което говори много. Изглежда, Калатис държи да има личен контакт и с тримата си основни пилоти.