Дэвид Линдсей - Без светлина

— Остави идиотската слушалка — рязко се сопна Грейвър.

Ледет затвори. Нюман влезе в стаята.

— Мисля, че в нищо не се усъмни — каза той. — Изглежда, някой там го прекъсна. Струва ми се, всичко е наред.

— Какво е Лас Копас? — попита Грейвър.

— Това е малка писта, която Калатис е направил в низините — каза Ледет. — Тя е навътре, недалече от крайбрежната къща на Калатис, от другата страна на залива Чокълит Бей в окръг Бразория. Това е тайна писта, никакви шосета не водят дотам, може да се стигне само по въздуха. Наоколо има блатисти реки и малки езера, образувани от отливите. Пилотите я използват за сборен пункт и понякога за пренасяне на стоката от самолети на лодки. Има плавателна река на осемдесет ярда от нея, но е доста блатиста.

— Близо ли е до къщата на Калатис?

— Да. Десет-дванайсет въздушни мили. Той притежава страшно много крайбрежна земя срещу залива Уест Бей.

Телефонът звънна отново.

— Виж какво ще ти каже, преди да повториш онова за оправянето на маслопровода — каза Грейвър, докато Нюман се връщаше в спалнята. — Той ни трябва тук .

Ледет кимна.

— Ало?

— Аз съм — рече Редън. — Добре, идвам да те взема. Това беше Уейд. Всичко е променено — още веднъж. Ново разписание. Сега няма проблем да дойда да те взема. Ти си копеле с късмет, Ледет. А и така е по-добре. Мога да заредя в Бейфийлд и ще имаме време да хапнем нещо, преди да сме пак във въздуха.

— Бейфийлд ли? Мислех, че си в залива.

— Не, старче, промяна в плана. Не съм взел бийчкрафта. Имахме товар . Аз съм с ПС-то, трябват ни повече мускули.

— О — продума Ледет, поглеждайки към Грейвър за потвърждение. — Добре. Доволен съм, че разрешихме въпроса. В такъв случай кога ще бъдеш тука? — попита той.

— Ами, имаме доста време, значи, да видим, сега е почти три часа. Защо не наминеш там в… пет. Ще прескочим до Кема да хапнем малко раци, преди да почнем тоя малък цирк, дето гъркът го е замислил. Нощта ще бъде дълга, Рики. Дано си отпочинал.

— Добре, пет часа — каза Ледет и затвори. Погледна Грейвър за одобрение.

— Какво значи ПС? — попита Грейвър.

— Това е „Пилат ПС-12“, турбовитлов, швейцарски самолет. Много хубава машина.

— Какво искаше да каже той с това „повече мускули“?

— ПС-то е мощен самолет. Той е нов, от общ разряд, но е като товарен кон. Има пробег без зареждане 1700 морски мили, скорост 270 възела и може да носи до един тон полезен товар — хора, стока, каквото и да е, зависи дали слагаш седалки или платформа.

— Подай си ръцете — каза му Грейвър и пак му сложи белезниците, сядайки на един от плетените столове.

— Беше добре — рече Нюман, връщайки се в стаята.

Грейвър кимна, но погледът му се насочи към маранята навън, отвъд сенчестата веранда. Никой нищо не продумваше. Следобедната жега беше толкова силна, че човек можеше да я подуши, растителността, почвата и водата в залива бяха нагрети до такава степен, че отделяха свои собствени миризми, характерни за най-знойните летни дни. Сега дори в къщата беше горещо и те нямаха никакъв друг избор, освен да се потят и да желаят да е по-късно следобед.

— Вижте какво, колко още ще трябва да стоя там? — попита Алис, застанала на прага. Беше се подпряла с една ръка на рамката на вратата.

— Още малко — каза Нюман.

— Сега е три часа — рече тя. — Точно три.

— Може би още един час — отвърна Нюман, без да има някаква представа.

— Един час? Божичко! — вбесена, тя се завъртя и се върна в спалнята.

Грейвър погледна Нюман, кимна му към верандата, после стана и пак пресече кухнята, носейки радиотелефона. Нюман го последва. Когато излязоха навън, той позвъни на Арнет.

— Имам новини за теб — рече Арнет и му разказа какво се бе случило в апартамента на Кони. — Те просто излезли оттам, Маркъс — каза тя. — Всъщност нямало какво друго да направят.

— По дяволите. — Грейвър едва сдържаше яростта си. Макар да не се чувстваше пряко отговорен за тия смъртни случаи, той все пак беше свързан някак си с тях. Изпитваше чувство на вина. Калатис беше в основата на още два акта на отчаяние. Този човек беше ангелът на отчаянието.

— А къде се дянаха „замаскираните“ убийства на Калатис? — попита той. — Първо бомбата, сега и този случай. Какво става тук?

— Чудя се дали той стои зад това — рече Арнет.

— Кой е тогава? Нима Гайс?

— Може би. Озадачава ме странният характер на убийствата. В тях се долавя нещо непоследователно. Експлозията в яхтклуба. Замаскираното убийство на Хорман. Явното наемно убийство на Фийбър. Или Калатис губи самообладание… или някой с по-тежка ръка се намесва тук.