Дэвид Линдсей - Без светлина

— Значи не си изоставила своята теория за „правителствения човек“, а?

— Не знам — призна си Арнет. — Ако има замесен втори убиец… ако е Гайс… тогава хората от тия служби са излезли от равновесие.

— Досега си мислех, че грешиш — рече Грейвър. — Сега ми се струва, че си права, но все пак се надявам да грешиш.

— Просто не разбирам защо — ако съм права за втория убиец, защо той се намесва в играта на Калатис? Искам да кажа, че в идеалния случай Калатис би искал при всички случаи Бъртъл, Шек и Фийбър да са мъртви като част от плана си да изгори всички мостове. Защо някой се намесва и му помага… така грубо?

— Не знам — отвърна Грейвър. — Но знам, че направих грешка, дето не прибрах Фийбър. Честно казано, не го предвидих. А трябваше.

— А какво да правим с Фийбър и онази жена? Искаш ли да се обадим анонимно на отдел „Убийства“?

— Не — бързо каза Грейвър. — Това само ще стовари още по-бързо всичко върху мене.

— Господи, душко, ще бъде ужасно за онова момиче, като ги намери.

— Нищо не мога да направя — рече Грейвър.

Настъпи пауза и после Арнет попита:

— И така, какво разбра от твоя пилот?

Той й предаде разговора им с Ледет и за възможностите, които бяха обсъждали с Нюман.

— Вероятно тук имаш право — каза Арнет. — Това ще е приключило до утре сутринта. И си прав в предположението, че Калатис се готви да изчезне. Направо не мога да повярвам. Това тичане беше истински ад. Пола все още се поти над сведенията на Бъртъл. Направил ги е изчерпателно, Маркъс. Всичко е там. Ще бъде истинска сензация, когато ги съобщиш.

— Това ще почака.

— Какво смяташ да правиш?

— Искам Калатис. Ще се опитам да използвам Еди Редън — рече Грейвър. — Какво ще кажеш за Мъри и Ремберто?

— Какво имаш предвид? Искаш да ги използваш ли?

— Искам да знам дали биха ми помогнали.

За какво?

— Не знам. Просто искам да знам дали ще се заинтересуват.

— Сигурен ли си… съзнаваш ли какво правиш, Маркъс? Без да се обиждаш, ала…

— Не се обиждам — прекъсна я Грейвър. — Ако чувстваш, че не ти се нрави, кажи им го. Не ми е известно нищо повече от това, което ти казвам. Просто искам да знам дали мога да разчитам на някого, ако се наложи да действам. Стрелбата с оръжие изобщо не е в моя стил, Арнет, ето защо не се безпокой за това. От друга страна, след случката у Кони те знаят какво могат да очакват. Просто се нуждая от компетентни хора, които са стреляли поне в полигон през последните шест месеца.

За момент Арнет нищо не продума.

— Може би ще ти помогнат — най-после рече тя. — Но вероятно не заради благото на човечеството. Някога са работили на правителствена служба. Това, което искаш да направиш, просто не си заслужава парите. Те само може да те уважават, душко, и толкоз.

— Не мога нищо да им платя — каза Грейвър, — но ако не греша за операцията, в която ще се намесим тук, ще заловим страхотно много контрабандни пари. Може би милиони. Бих могъл да използвам някаква помощ, за да не ги изпуснем.

Арнет отново замълча. Беше сигурен, че тя разбира какво й говори.

— Добре — рече тя. — Ще ги попитам.

— Ако се заинтересуват, ще трябва да дойдат тук колкото се може по-скоро, но не по-късно от четири и трийсет. — Той даде адреса на Арнет. — Ако идват, нека ми се обадят.

Той прекъсна и набра номера на Рейнър Фийбър. Тя се обади и той поиска да говори с Ласт. Когато чу гласа му, Грейвър каза:

— Това е само за твоите уши, Виктор.

Ласт се поколеба само за миг.

— Да, добре.

— Нуждая се от помощта ти. В тази работа има пари. — Беше малко преувеличено, помисли си Грейвър, но тъй като занятието на Ласт се състоеше в това да преувеличава, той щеше да го разбере. — Ако искаш да участваш, трябва веднага да тръгнеш. Ще ти дам адреса.

— Разбирам — каза Ласт. — Дай ми го.

Грейвър даде адреса на бензиностанция на две мили от тях. Той не се доверяваше на вътрешните телефони в дома на Фийбър.

— Трябва да си там в четири часа — рече Грейвър. — Ясно?

— Ще бъда там.

Грейвър затвори и погледна Нюман.

— Съгласен ли си с това, което става?

— Засега да — отвърна Нюман.

Грейвър беше благодарен за точно такъв отговор. Можеше да разчита на Нюман, че веднага ще му каже, ако надуши нещо съмнително. С изключение на Ласт, който според Грейвър щеше да бъде чудакът в операцията, той знаеше, че би очаквал същото от Мъри и Ремберто, ако решат да участват. В сравнение с него те бяха виждали много повече неща от този сорт.

— Добре — рече Грейвър.