Дэвид Линдсей - Без светлина

— Ако Калатис върти такива пари — рече Нюман, — той ще разполага и с доста оръжейна сила. Не ми изглежда на човек, който ще се движи незащитен.

— Така е, прав си — съгласи се Грейвър. — И ще отнеме доста време да бъде подготвена тактическа акция срещу подобно нещо. Дори навярно е безотговорно от моя страна да поискам от нашите специалисти да организират операция от такъв мащаб само за четири или пет часа. За да бъде извършена правилно, трябва да участват кораби, хеликоптери, коли — той поклати глава — и кой знае колко много хора.

— И нямаме представа какво разположение има къщата на Калатис, нали?

— Нямаме — рече Грейвър. — Може да стане истински кошмар. Честно казано, съмнявам се дали изобщо тактическите командири ще се заловят да обсъждат проблема при тези обстоятелства.

Изправи се неспокойно и поотмести пистолета на кръста си.

— По дяволите — изруга той и пак се облегна на колоната. Двата кораба сега бяха под друг ъгъл, поели към пролива.

Телефонът в къщата иззвъня и Грейвър се втурна през разбитата врата, през кухнята към голямата стая, където Ледет седеше вързан на пода и гледаше телефона на масата така, сякаш беше отровна змия.

— Ако това е Редън… внимавай — рече Грейвър, хващайки телефона. — Ако го сплескаш сега, заклевам се непременно да умреш от старост в някой затвор.

Ледет имаше вид на сблъскал се със самия сатана. Телефонът продължаваше да звъни. Ледет кимна и Нюман се наведе да отключи белезниците на ръцете му. После Нюман хукна към спалнята, а Грейвър свали телефона от масата и го сложи на пода до Ледет.

— Готово! — извика Нюман.

Ледет вдигна телефона при шестия сигнал.

— Ало. — Той се опита гласът му да звучи нормално, каквото и да беше това. През последните два часа съвсем се беше объркал.

— Здрасти, Рик.

— Еди, какво става?

— Ти кога пристигна?

— Около пет и трийсет вчера. Какво стана с тебе?

— Ами, има доста идиотщини тука при нашия приятел. Когато преди това ти се обадих, задачата беше от обичайните. Пак имаме задача, но сега е нещо различно.

— Нещо се е объркало ли?

— Не, не се е объркало, просто… е нещо сериозно.

— Тогава значи ще понавъртим повечко часове, а?

— Да, доста. Виж какво, трябва да отидеш до Лас Копас.

— Кога?

— Около привечер. Осем и трийсет ще е добре.

— Не мога. — Ледет погледна Грейвър.

— Какво искаш да кажеш?

— Пристигнах с повреда в маслопровода, Еди. Още не съм го оправил.

— Защо не си го оправил? Нали вчера имаше време? Имал си цял ден. — Той се поколеба. — Май си забърсал нещо, а?

— Ами, да, така си е…

— Дявол да те вземе… тя още ли е там?

— Да — неуверено отвърна Ледет, сякаш очакваше да го смъмрят за това.

— Господи — каза Редън. — Хайде, разкарай я, Рик. Боже мой, човече, такава глупост.

— Отде да знам, че ще има нещо специално — рече Ледет, поглеждайки Грейвър. — Добре де, ще я разкарам. Ами Лас Копас? Защо просто не свърнеш насам и пътьом не ме вземеш?

— Не знам — каза Редън с нотка на безпокойство.

— Какво? — Той вдигна въпросително вежди към Грейвър, доста изненадан. — Какво имаш предвид с това „не знам“? Какво става?

— Казах ти, че е сериозно, Рик. Имам разписание и в него не е включено да мина и да те взема, ясно ли ти е какво имам предвид?

Грейвър грабна бележника си, надраска нещо и го мушна пред Ледет.

— Къде си сега? Толкова ли ти е трудно да ме вземеш?

— Забрави го — рече Редън. — Виж какво, Рик, не можеш ли да оправиш оная работа с маслопровода? За бога, много ли е зле? Рик, слушай, повярвай ми, гледай на всяка цена да пристигнеш там. Големи пари ще приберем тоя път. Нещо става тука. Ще ти разправя за това, като дойдеш. Просто ми вярвай, щом ти го казвам, не бива да изпуснеш това, разбра ли? А и не мога да летя там без втори пилот. Не знам оня какво би сторил.

Грейвър се смъкна на пода и надраска нова бележка, задържайки я пред Ледет, за да я чете, докато пише.

— Добре, добре. Е, ще… ще се опитам да го оправя някак си. Ами какво става в Лас Копас, искам да кажа, там ли организират това, каквото и да е то? Ами какво ще стане, ако пристигна и почна да изхвърлям масло? Нямам намерение да правя това, ако всички ония…

— Почакай, Рик… ъъ, Рик, чакай на телефона. — Тишина. — Ще ти позвъня пак.

Линията бе прекъсната и Ледет седеше на пода с израз на почуда.

— Господи. Той просто затвори, ей така — рече Ледет, гледайки нагоре към Грейвър, все още стискайки слушалката. — Смятате ли, че е подушил нещо? Дали е разбрал, че нещо тука не е наред?