Дэвид Линдсей - Без светлина

— А това не е достатъчно.

Редън всмукна от цигарата и после поклати глава, извил надолу устни.

— Не, не е достатъчно. Не е оставено време за евентуален гаф… винаги може да стане нещо, особено когато използваш малка и тежка писта като Лас Копас. Трябва много да се внимава с радиовръзката там. Тя е непостоянна. А и ония проклети светлини от генератор. Ще бъде сложно.

Грейвър кимна и изгледа Редън за момент.

— Добре — рече той. — А някакъв извънреден план? Какво ще стане, ако нещо някъде се провали?

— Да, винаги има резервен план. Всъщност два. — Той използва носа на ботуша си да изтръска пепелта от цигарата. — Ако нещо не е наред преди доставката на парите, обаждаме се на кодов номер и казваме на Калатис какво се е случило. Той ще вземе решение. Ако се кани да сменя летищата, трябва да координира доставката на парите и да предупреди пазача, който ще се грижи за товара. После отново ще ни се обади и ще ни каже промененото място.

— А ако нещо се случи след вземането на парите, има предварително уговорено местоназначение. То е предварително уговорено, защото, след като се отделим от земята, всички трябва да мислим за едно и също нещо. Служителите ще бъдат разпръснати, защото хората в първоначалното място — в Лас Копас, ще бъдат недостатъчно. Хората на Калатис ще бъдат пръснати нарядко. Това е още една причина смененото местоназначение да бъде едно и също и за тримата пилоти. Калатис няма да има достатъчно хора на земята, за да могат те да осигурят три редуващи се места за предаване.

Грейвър го погледна.

— Имаш предвид, че всички ще се срещнат в едно летище.

— Точно така. Но синхронизирането е същото.

— Кое летище?

Редън вдигна едната си ръка, дрънкайки с белезниците, и посочи с показалеца надолу към бетонния под.

— Седнал съм на него — каза той.

Грейвър втренчи поглед в Редън.

— Налагало ли ти се е да използваш извънреден план?

— Веднъж.

— Как мина?

— Като по часовник. — Той сби рамене. — Всички са професионалисти. Могат да се справят с извънредни обстоятелства.

Грейвър кимна. Металните стени на хангара пукаха от жегата.

— Не каза ли на Калатис, че имаш съмнения за сроковете в Лас Копас?

Редън кимна хладнокръвно.

— Да.

— Той какво отговори?

Редън стана мрачен. Дръпна за последен път от цигарата и я смачка на бетона до предишния си фас.

— Удвои парите ни — рече той. — А той на нас вече ни плащаше като на някакви генерални директори, сега ни плаща колкото на двама такива директори. — Той изви глава към Ремберто и после пак се обърна към Грейвър. — Това е много показателно, а? Плати на някого достатъчно пари, и той ще поеме всякакъв риск, за да ти свърши работата. Колкото повече пари получиш, толкова повече се самозалъгваш, че можеш да излъжеш съдбата… макар шансът за това да става още по-малък. Единственото, за което той може да мисли, е да се измъкне — усещайки лъха на ада — с всички тия необложени с данък пари.

7:50 вечерта

Петимата седяха на верандата откъм страната на залива. Върху малката плетена маса бяха пръснати опаковки от пици и хамбургери заедно с кутии от безалкохолни напитки. Грейвър се бе облегнал на стола си и гледаше през кухнята към главната стая на голямата вила, където Редън и Ледет седяха по средата на пода, със свързани глезени и китки с белезници. В настъпващия сумрак те приличаха на заложници. Алис също беше с белезници, но седеше в спалнята и гледаше телевизия. Казаха й, че е важен свидетел и е необходимо още малко да я задържат. Тъй като не беше особено интелигентна, Алис прие това, без да настоява да дойде адвокат и без да крещи за правата си. Помогна и това, че тя разполагаше с телевизор. Оказа се, че много обича да гледа телевизия.

Когато пристигнаха в крайбрежната вила и завързаха тримата вътре, всички излязоха на верандата и си поделиха пиците и хамбургерите. Грейвър обясни на Ласт, който бе останал при Алис, какво се е случило и Ласт изслуша всичко, без да задава много въпроси. Ласт явно чувстваше, че въпросите са неуместни на този етап, макар че не му бе ясно в какво точно се състои акцията. Което беше добре.

След като изядоха храната, те обсъдиха доколко се схождат историите на Редън и Ледет, какво смятат за охраната на Калатис и за неговото прецизно планиране, колко големи са другите самолети и каква може да бъде тяхната скорост. Накратко, те говориха за всичко, освен за най-важното нещо, занимаващо мислите им — какво да правят — въпрос, който изцяло бе погълнал ума на Грейвър, хранещ се мълчаливо, взиращ се в чезнещата светлина на залива, докато другите разговаряха.