Тим Грийн - Перфектно отмъщение

Натискам червения бутон на таблото пред мен и казвам:

— Подай му документите. Кажи му, че и вие правите бизнеса си по същия начин.

Бърт се размърдва и бута куфарчето пред себе си. Мъжът вляво от него го плъзва към Капоца в края на масата.

— И ние правим бизнеса си по този начин.

— Тогава защо смятате, че има проблем с някакви необявени доходи? — пита Капоца, все още усмихнат, но устните му се изкривяват под странен ъгъл над издадените напред зъби.

— Кажи му: „Ако прегледате тези документи, ще видите, че през последните три години Франк е изтеглил почти седемдесет милиона долара в брой от казината“ — подсказвам аз.

Бърт повтаря думите ми. Куфарчето стига до Франк. Вместо да го подаде по-нататък, той го улавя с две ръце и се изправя.

— Мисля, че преди всичко това да продължи — казва Франк, — нашето съдружие трябва да научи повече за това кой си ти. Не мислиш ли, че това ще е добра идея?

Сега той се хили на Бърт, а Бърт се размърдва на стола си и скръства ръце току под миниатюрния обектив на камерата.

— Тук е малко топло, нали, Бърт? — казва Франк без да откъсва очи от него. — Би трябвало да ти е малко топло, защото цялата тази работа е измама. Измама от твоя страна и от страна на Сет Коул.

Мъжете около масата се разшумяват, а Франк повишава тон, за да ги надвика.

— Не представляваш групировка, притежаваща казина, нали? — казва Франк. — Ирокезката групировка не е нищо друго, освен параван. Аз също притежавам разни книжа.

Бърт се оттласква със стола си от масата.

— Почакай, Бърт — казвам. — Стой на място. Кажи им, че щом те смятат за измамник, защо не прегледат документите в куфарчето и да решат сами. Направи го. Веднага. Бъди гневен, Бърт.

Бърт се прокашля и повтаря думите ми с бучащ глас, който сам по себе си е по-убедителен от всичко казано от него досега.

— Защо не ни дадеш тези документи, Франк? — пита седящия срещу него Доминик с издупченото от шарка лице. — Дай ги на Рамо. Нямаш от какво да се боиш, нали? Ти не би откраднал от партньорите си. Това би било прекалено глупаво…

— Ще ви дам ето това — казва Франк, навежда се встрани от стола си и се изправя с някакви книжа, които поставя върху масата, и ги плъзва към Рамо Капоца. Мъжът вдясно от Капоца ги взема и се зачита.

— Това са доказателства за думите ми — продължава Франк. — Този индианец е нискоразредна мутра за един тип на име Бонапарт. Единственото, с което разполагат, е мизерна бинго зала и държат пазара на наркотици в резервата „Сейнт Реджис“. Няма групировка с казина. Парите на Ирокезката групировка идват от куха корпорация, собственост на Сет Коул. Това е измама, за да бъда натопен аз.

— Мамка му! — казвам. Обръщам се към Чък Лоурънс и той повдига слушалките си. — Бъди готов. Ако играта загрубее, звъни на 911 и докладвай за въоръжен грабеж в яхтклуба. Може би ще трябва да прекратим всичко, но изчакай, докато не ти кажа.

Обръщам се отново към телевизионния монитор.

— А какво ще кажеш за куфарчето? — пита Доминик.

— Каквото и да съдържа то — казва Франк и го потупва, но не го пуска, — всичко е лъжа. Този тип и Коул разполагаха с две седмици, за да подготвят тези лайна. Тук няма нищо.

— Щом е нищо, дай тогава да го погледнем — казва Доминик и полага длани върху масата. Гледа към Рамо Капоца, чийто поглед шари между Бърт и Франк.

Казвам на Бърт:

— Кажи на Капоца, че Франк лъже. Кажи му да погледне какво има в куфарчето.

Бърт казва:

— Той лъже.

— Кучи син — изръмжава Франк и бърка под сакото си. — Трябва да те очистя още тук, на място.

— Франк! — изкрещява Капоца.

Всички млъкват и старикът казва тихо:

— Това е бизнес среща.

Той поглежда към Бърт и продължава:

— Господин Уошингтън, ние въртим този бизнес като семейство. Имаме си взаимно доверие. Пазим си взаимно гърбовете. Не е ли така, Доминик?

— Да — отвръща Доминик, свел поглед към масата. — Да, така е.

— Ако вие и господин Коул имате проблем с Франк, не бива да го пренасяте тук. Ние сме много лоялна група. Франк се отнесе към моя племенник — нека почива душата му в мир — като към свой роднина и аз съм му задължен.

— А ти, Франк — казва той и поглежда със студените си очи Франк, — не би трябвало да имаш проблеми да ни покажеш какво има в това куфарче. Разбира се, ние знаем, че ти не би откраднал от нас, и точно така ще погледнем на съдържанието му. Но ние ще го погледнем, Франк… Ако това, което казваш, е вярно, а аз не се съмнявам, Франк, тогава можеш да постъпиш с господин Уошингтън и господин Коул както намериш за добре. Но… ние тук сме бизнесмени, не е ли така?