Стив Бери - Александрийската връзка

— Какво например? — попита я той.

— Отивам в полицията.

Тя отвори рязко вратата. В коридора стоеше Йеспер. Пам се втренчи в иконома.

— Махни се от пътя ми.

Йеспер не помръдна. Пам обърна гневен поглед към Хенрик.

— Кажете на слугата си да се отмести или ще се наложи аз да го направя.

— Нямам нищо против да опитате — отвърна Торвалдсен.

Малоун бе доволен, че Хенрик бе предвидил глупостта й.

— Пам, аз съм точно толкова разтревожен, колкото и ти. Но полицията не може да направи нищо. Имаме си работа с професионалист, който разполага с поне два дни преднина. За да вземем най-доброто решение за Гари, ми е нужна информация.

— Та ти не пророни нито сълза. Дори не показа изненада, абсолютно никаква реакция. Както винаги.

Думите й му бяха крайно неприятни, особено след като само преди два месеца съвсем спокойно му бе заявила, че не е баща на сина им. Стигнал бе до заключението, че разкритието всъщност не означава нищо, поне що се отнася до чувствата му към Гари — момчето си беше негов син и винаги щеше да остане такъв, но лъжата имаше огромно значение за мнението му за бившата му съпруга. В гърлото му се надигна гняв.

— И бездруго ти оплеска вече нещата. Трябваше да ми се обадиш веднага. Като си толкова умна, трябваше да намериш начин да се свържеш с мен или поне със Стефани. Та тя е при теб, в Атланта. Вместо това ти осигури на тия типове два дни преднина. Нямам нито време, нито сили да се боря и срещу теб, и срещу тях. Сядай си на задника и млъквай.

Тя остана права, неподвижна и заплашително безмълвна. Накрая се предаде и се отпусна вяло върху коженото канапе.

Йеспер тихичко затвори вратата, оставайки отвън.

— Кажи ми едно нещо — каза Пам, с очи, втренчени в пода, и с каменно лице.

Той знаеше какво ще го попита.

— Защо просто не му дам това, което иска ли? Не е толкова просто.

— От него зависи животът на едно момче.

— Не на едно момче, Пам, а на нашия син.

Тя не отговори. Може би най-после бе схванала, че е прав. Преди да предприемат каквото и да било, им бе нужна информация. Малоун се чувстваше напълно изцеден. Както в деня след държавните изпити в юридическия факултет или когато бе подал молба да го прехвърлят от флота към проект „Магелан“, или когато решително бе влязъл в кабинета на Стефани Нел и бе подал оставка.

Защо, по дяволите, се бавеше толкова Стефани?

Вашингтон, окръг Колумбия

Понеделник, трети октомври, 22:30 ч.

Стефани Нел се радваше, че е сама. Лицето й бе помрачено от безпокойство, а не искаше никой, особено шефовете й, да я видят в подобно състояние. Рядко си позволяваше случващото се да й се отрази, но отвличането на Гари Малоун я бе зашеметило. Беше в столицата по работа и тъкмо бе приключила късната вечеря със съветника по националната сигурност. Все по-умереният Конгрес предлагаше промени към няколко закона, приети след единайсети септември. Все по-силна бе подкрепата за отмяна на автоматичното прекратяване на действието на някои актове и правителството се готвеше за неизбежната битка. Предишния ден няколко високопоставени служители бяха участвали в неделните телевизионни предавания, за да заклеймят критиците, а сутрешните вестници публикуваха статии, подадени от отдела за връзки с обществеността на същото това правителство. Призовали я бяха от Атланта, за да помогне за убеждаването на ключови сенатори. Срещата тази вечер бе подготовка — искаха да разберат какво точно възнамерява да говори тя.

Ненавиждаше политиката.

Служила бе на трима президенти по време на мандата си в Министерството на правосъдието. Но настоящата администрация несъмнено бе най-трудната за усмиряване. С категорично десни настроения и клонящ все по-надясно, президентът си бе спечелил втори мандат и му оставаха още три години, така че вече се замисляше какво ще завещае на историята, а какъв по-хубав епитаф от човек, който смаза тероризма ?

За нея обаче това нямаше никакво значение.

Президентите идваха и си отиваха.

И тъй като застрашените с отмяна антитерористични актове всъщност се бяха оказали полезни, тя бе уверила съветника по националната сигурност, че на следващата сутрин ще се държи като послушно момиче и ще каже всичко, което трябва, в Капитолия.

Но това беше, преди да разбере за отвличането на сина на Котън Малоун.

Телефонът в кабинета на Торвалдсен иззвъня пронизително и раздруса и бездруго изопнатите нерви на Малоун.