Стив Бери - Александрийската връзка

— Откъде е могъл да знае?

— Това също не мога да кажа, Стефани. Но преди пет години, когато нашите хора на Западния бряг, Синайския полуостров и Йерусалим направили невинни запитвания за визи, достъп до архиви и археологически разкопки, израелците полудели. Точно тогава Хаддад помолил Малоун за помощ.

— В сляпа мисия, което никак не ми се понрави.

Под сляпа се разбираше, че Малоун бе получил инструкции да охранява Хаддад, без да задава въпроси. Стефани помнеше, че подчиненият й не бе останал във възторг от задачата.

— Хаддад — продължи Грийн — се доверявал единствено на Малоун. Точно затова в крайна сметка Котън го скрил и днес той е единственият, който знае неговото местонахождение. Явно правителството нямало нищо против да крие Хаддад, стига да контролира пътя към него.

— Защо?

Грийн поклати глава.

— Няма особена логика. Но имам известна идея за какво може да става въпрос.

Тя наостри уши.

— В полето на един от докладите, който ми попадна, бе записано Битие, 13:14-17. Запозната ли си с текста?

— Не съм много силна по вероучение.

— И Господ рече на Аврама: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад; защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека.

Това й бе познато. Завет, който открай време даваше израз на библейското право на евреите върху Светите земи.

— Аврам преместил шатрата си и се заселил в дъбравата Мамрѐ и там издигнал олтар на Господа — продължи Грийн. — Това е Хеброн, днешният Западен бряг, земята, която Бог дал на евреите. Аврам се превърнал в Авраам. И този едничък откъс от Библията е в сърцевината на всички конфликти в Близкия изток.

Това също й бе познато. Конфликтът между евреите и арабите в Близкия изток не бе политическа битка, както смятаха мнозина. Напротив, бе един вечен спор върху Словото Божие.

— А има и още нещо интересно — каза Грийн. — Скоро след като Малоун скрил Хаддад, саудитците изпратили булдозери в Западна Арабия и изравнили със земята цели градове. Разрушавали в продължение на три седмици. Изселили хората. Срутили сградите. От градовете не останала и следа. Естествено, това е затворена част на страната и в пресата не се вдигнал никакъв шум, не било привлечено никакво внимание.

— Защо им е било да го правят? Струва ми се доста крайно дори и за саудитците.

— Никой не е предложил разумно обяснение. Но са били доста последователни в действията си.

— Трябва ни още информация, Грийн. Котън има нужда от нея. Трябва да вземе важно решение.

— Преди час се свързах със съветника по националната сигурност. Колкото и да е странно, той знаеше по-малко и от мен. Чувал е за връзката, но ми препоръча да се обърна към друг.

Тя знаеше към кого.

— Лари Дейли.

Лорънс Дейли бе заместник-съветник по националната сигурност, приближен на президента и вицепрезидента. Дейли никога не се появяваше в неделните дебати. Нито пък по Си Ен Ен или Фокс Нюз. Той бе задкулисен силов играч. Проводник между висшите ешелони в Белия дом и останалия политически свят.

Но имаше един проблем.

— Нямам доверие на този човек — каза Стефани.

Грийн като че ли долови и останалото, което тя намекваше, но не каза нищо, само се взря в нея с проницателните си сиви очи.

— Не можем да окажем натиск върху Малоун — подчерта тя. — Той ще направи онова, което сметне за необходимо. А в момента го води гневът.

— Котън е професионалист.

— Различно е, когато опасността застрашава някой от близките ти. — Тя говореше от личен опит, след като съвсем наскоро се бе изправила пред призраците от собственото си минало.

— Той е единственият, който знае къде се крие Джордж Хаддад — каза Грийн. — Държи всички карти.

— Именно затова го притискат.

Грийн продължи да я гледа изпитателно.

Тя съзнаваше, че колебанията й ясно личат по подозрителния поглед, който не успяваше съвсем да прикрие.

— Стефани, защо не ми вярваш?

Оксфордшър, Англия, 9:00 ч.

Джордж Хаддад стоеше сред тълпата и слушаше обясненията на експертите с ясното съзнание, че са напълно погрешни. Днешното събитие целеше единствено да привлече медийно внимание към музея на Томас Бейнбридж и слабо известните криптоаналитици на Блечли Парк. Вярно, тези анонимни мъже и жени се бяха трудили в пълна секретност през Втората световна война и в крайна сметка бяха успели да разкодират немския шифър „Енигма“ и да ускорят края на войната. Но за съжаление историята им бе станала известна едва когато повечето от тях бяха или мъртви, или твърде възрастни. Хаддад разбираше разочарованието им. И той като тях бе възрастен, наближаваше осемдесет и бе учен. И той някога се бе трудил в секретност.