Стив Бери - Александрийската връзка

— Е, води тогава — каза тя.

Влязоха в балната зала.

Помещението беше правоъгълно и се простираше на повече от шейсет метра. По двете дължини бяха наредени прозорци, всеки поставен в дълбока ниша от дебела зидария, а мътната светлина, която се процеждаше през тях, хвърляше неясни сенки върху шахматния под. Десетина посетители се разхождаха наоколо, възхищавайки се на огромните маслени платна, изобразяващи предимно бойни сцени.

В отдалечения край пред една камина Малоун забеляза нисък слаб мъж с червеникавокафява коса. Помнеше го от проект „Магелан“. Лий Дюрант. Бе разговарял с него няколко пъти в Атланта. Агентът го забеляза, след което изчезна през отворения портал.

Малоун тръгна към отсрещния край на залата.

Прекосиха поредица от стаи, всяка пестеливо мебелирана от периода на Европейския ренесанс и украсена с гоблени. Дюрант спазваше дистанция от петнайсет метра.

Малоун го видя да спира. Двамата с Пам влязоха в така наречената Ъглова зала.

Белите стени бяха украсени с гоблени с ловни сцени. Отделни мебели бяха пръснати по пода, покрит с бели и черни плочи.

Малоун се здрависа с Дюрант и представи Пам.

— Кажи ми какво става.

— Стефани каза да информирам само теб.

— Колкото и да ми се ще да я няма тук, това е положението, така че не се мръщи толкова.

Дюрант очевидно премисли ситуацията и сви рамене.

— И ми наредиха да правя каквото ми кажеш.

— Радвам се да чуя, че Стефани е толкова услужлива.

— Давайте по същество — намеси се Пам. — Имаме срок.

Малоун поклати глава.

— Не й обръщай внимание. Кажи ми какво точно става.

— Осъществен е пробив до секретните ни данни. Няма следи от хакери или насилствено преминаване през защитната програма, така че явно е станало с парола. Тя се сменя на равни интервали, но се знае от неколкостотин души.

— Няма ли следи от конкретен компютър?

— Никакви. И в самите файлове няма. Което сочи, че който го е направил, определено е знаел какво върши.

— Предполагам, все някой разследва случая.

Дюрант кимна.

— ФБР, но до този момент няма резултат. Влизано е в десетина файла, един от които засяга Александрийската връзка.

Ето защо Стефани не го бе предупредила незабавно, помисли си Малоун. Имало е и други варианти.

— А сега идва интересната част. В момента израелците са превъзбудени, особено през последните двайсет и четири часа. Източниците ни споменават за информация, получена вчера от Западния бряг от един от палестинските им агенти.

— Какво общо има това с нас?

— Споменати били думите „Александрийската връзка“.

— Какво точно знаеш?

— Бях информиран едва преди час от един от контактите ми. Дори не съм докладвал подробно на Стефани.

— Какво общо има с нас? — попита Пам.

Малоун се обърна отново към Дюрант.

— Трябва ми още информация.

— Попитах те нещо — настоя Пам, а гласът й се извиси.

Любезността му се изчерпи.

— Казах ти да ме оставиш аз да се справя с проблема.

— Нямаш никакво намерение да им дадеш каквото и да било, нали? — Очите й горяха, тя бе готова да се хвърли върху него.

— Намерението ми е да върна Гари.

— Нима си готов да рискуваш живота му? Само и само да опазиш някакъв проклет файл?

От другия край на залата приближиха група екипирани с фотоапарати туристи. Пам прояви благоразумие и млъкна и той бе благодарен за тази пауза. Определено бе грешка да я взема със себе си след напускането на Кронборг. Щеше да я държи на разстояние, дори да се наложеше да я заключи в имението на Торвалдсен.

Туристите се отдалечиха. Малоун се обърна отново към Дюрант.

— Разкажи ми малко повече за…

Стресна го пукот, а окачената в ъгъла на тавана камера избухна в дъжд от искри. Последваха още два пукота. Дюрант залитна назад, а от дупките в маслиненозелената му риза шурна кръв. Трети изстрел, и Дюрант рухна на пода.

Малоун рязко се извъртя. Мъжът стоеше на шест метра от него и държеше автоматичен глок. Малоун пъхна дясната си ръка под якето.

— Няма нужда — спокойно заяви мъжът и му хвърли пистолета си.

Малоун го улови. Хвана дръжката, сложи пръст на спусъка, прицели се и стреля.

В отговор се чу само сухо изщракване. Пръстът му отново натисна спусъка. Ново изщракване.

Мъжът се усмихна.

— Нима си помисли, че ще ти го дам зареден?

След това побягна от залата.

Вашингтон, окръг Колумбия, 4:40 ч.

Стефани се замисли над въпроса на Брент Грийн — Защо не ми вярваш? — и реши да бъде искрена с началника си.