Стив Бери - Александрийската връзка

— Всички в правителството искат да се махна. Защо все още съм тук и аз не знам. Така че в момента нямам доверие на никого.

Грийн поклати глава.

— Във файловете е проникнал човек, който знае паролата — добави тя. — Вярно, прегледали са още десетина файла, но и двамата знаем кого точно са търсели. Малко сме тези, които сме запознати с Александрийската връзка. Дори аз не знам подробности — само че сме си създали доста проблеми за нещо, което май е безсмислено. Много въпроси. И никакви отговори. Хайде, Брент. Двамата с теб никога не сме били близки, така че защо да ти се доверявам сега?

— Нека да изясним едно — каза Грийн. — Не съм ти враг. Ако бях, изобщо нямаше да водим този разговор.

— Откакто съм на тази служба, доста приятелчета са ми казвали същото, без да влагат и капка истина.

— Те са предатели.

Тя реши да го изпита.

— Не смяташ ли, че е редно да вкараме още хора в кръга на богоизбраните?

— ФБР вече са вътре.

— Брент, движим се пипнешком. Трябва да разберем какво знае Джордж Хаддад.

— Значи е време да се изправим пред Лари Дейли от Белия дом. По който и път да поемем, ще ни заведе право при него. Най-добре да идем при самия източник.

Тя бе съгласна. Грийн посегна към телефона.

Малоун чу как непознатият, който току-що застреля Лий Дюрант, крещи, че някакъв мъж с пистолет е убил някого.

А той все още стискаше пистолета.

— Мъртъв ли е? — измънка Пам.

Глупав въпрос. Но да стои над него с оръжието на убийството в ръка бе още по-глупаво.

— Хайде.

— Не можем да го оставим така.

— Той е мъртъв.

В очите й се четеше паника. Спомни си първия път, когато се бе сблъскал лице в лице със смъртта, така че реши да прояви търпение.

— Съжалявам, че стана свидетел на това. Но трябва да изчезваме.

От съседната зала долетя предупредително трополене на крака по мраморните плочи. Явно охраната тичаше към тях. Малоун сграбчи ръката на Пам и я дръпна към противоположния край на Ъгловата зала.

Хукнаха през поредица от зали, всяка досущ като предишната, оскъдно обзаведени с мебели от съответната епоха, осветени от мътната сутрешна светлина. Малоун видя и други камери и мислено отбеляза, че ще трябва да ги избягва. Напъха глока в джоба на якето и извади своята берета.

Влязоха в зала, обозначена като Покоите на кралицата. Зад тях се чуваха гласове. Явно бяха открили тялото. Нови викове и стъпки, които приближаваха.

Покоите на кралицата всъщност представляваха апартамент. Имаше три изхода. Единият към стълбище за горното ниво, другият водеше надолу, а третият бе към вътрешна стая. Не се виждаха камери. Той огледа обстановката, опитвайки се да прецени какво да прави. Край външната стена бе изправен огромен шкаф.

Реши да рискува.

Втурна се към шкафа и дръпна металните дръжки на двете крила. Вътре бе празно и просторно. Предостатъчно и за двама им. Направи знак на Пам. Изненадващо тя откликна без никакъв коментар.

— Влизай — прошепна той.

Преди сам да влезе, той открехна другите две врати към стълбището. После се вмъкна и тихичко затвори вратите, надявайки се преследвачите им да предположат, че или са слезли надолу, или са се качили нагоре, или пък са се върнали обратно в замъка.

Стефани слушаше, докато Брент Грийн разказваше накратко на Дари Дейли какво се е случило. Чудеше се дали арогантният фукльо от другата страна на линията вече не е наясно с всяка подробност, че и повече.

— Запознат съм с Александрийската връзка — чу се гласът на Дейли по говорителя.

— Нещо против да запознаеш и нас? — попита Грийн.

— Ще ми се да можех. Класифицирана информация.

— Даже и за министъра на правосъдието и за директора на една от най-елитните разузнавателни агенции?

— Само за избрани хора е. Съжалявам, но и двамата не попадате сред тях.

— Тогава как така някой е успял да проникне? — попита Стефани.

— Още ли не сте успели да научите?

— Може и да сме.

Стаята потъна в тишина. Дейли явно бе схванал намека.

— Не съм бил аз.

— Че какво друго би казал? — попита тя.

— Мери си приказките.

Тя не обърна внимание на срязването.

— Малоун ще им издаде връзката. Няма да рискува живота на сина си.

— Значи трябва да го спрем — заяви Дейли. — Нямаме намерение да споделяме информацията с никого.

Тя схвана мисълта му.

— Искате я за себе си, нали?

— Напълно си права.

Стефани не можеше да повярва на ушите си.

— Но тук вероятно е заложен животът на едно момче.

— Това не е мой проблем — заяви Дейли.