Стив Бери - Александрийската връзка

Хенрик вдигна слушалката.

— Радвам се да те чуя, Стефани. И аз те обичам. — Датчанинът се усмихна на собственото си лицемерие. — Да, Котън е тук.

Малоун сграбчи слушалката.

— Казвай.

— Някъде около Деня на труда забелязахме пробив в системата, който е станал много по-рано. Някой е успял да прерови засекретените файлове — и по-конкретно един от тях.

Той знаеше за какво става въпрос.

— Съзнаваш ли, че като не си споделила тази информация, си изложила сина ми на риск?

От другата страна на линията настъпи мълчание.

— Отговори ми, по дяволите.

— Не мога, Котън. И чудесно знаеш защо. Просто ми кажи какво смяташ да предприемеш.

Ясно му бе какво всъщност го пита. Дали да издаде на гласа по телефона Александрийската връзка?

— А защо да не го направя?

— Ти си единственият, който можеш да отговориш на този въпрос.

— Нима си струва да рискувам живота на сина си за каквото и да било? Искам цялата информация. Всичко, което не ми бе казано преди пет години.

— И аз искам същото — каза Стефани. — И на мен не ми бяха дадени подробности.

Това го бе чувал и по-рано.

— Не ме будалкай. Не съм в настроение.

— По този въпрос съм абсолютно откровена. Не ми казаха нищо. Ти поиска да участваш и ми дадоха разрешение да задвижа нещата. Свързах се с министъра на правосъдието, така че ще получа отговорите.

— Как въобще се е разбрало за тази връзка? Всичко бе засекретено на много по-високо ниво от твоето. Такава беше уговорката.

— Чудесен въпрос.

— И все още не си обяснила защо не ме уведоми за изтичането.

— Така е, Котън. Не съм.

— Не ти ли хрумна, че съм единственият човек на земята, който е наясно с връзката? Не успя ли да проследиш нишката?

— Как бих могла да предположа такова развитие?

— Имаш двайсетгодишен опит. И не си глупава. Приятели сме. А и… — Безпокойството му най-после бликна. — Глупостта ти може да струва живота на сина ми.

Усети как Пам потръпна и се помоли наум тя да не избухне.

— Осъзнавам го, Котън.

Той нямаше намерение да отстъпва.

— Ей богу, сега ми олекна.

— Ще се оправя сама тук. А на теб искам да предложа нещо друго. Имам агент в Швеция, който може да пристигне в Дания утре сутринта. Ще ти обясни всичко.

— Кога и къде?

— Предложи да се срещнете в замъка Кронборг. В единайсет.

Мястото му бе познато. Не бе далече, кацнало на късче гола земя над Йоресунд. Шекспир бе обезсмъртил чудовищната крепост, като я бе превърнал в сцена на действието в „Хамлет“. Сега бе най-популярната туристическа атракция в Скандинавия.

— Той предложи балната зала. Предполагам, знаеш къде се намира.

— Ще бъда там.

— Котън, ще направя всичко възможно да помогна.

— Това е най-малкото, което можеш да свършиш, като се има предвид всичко останало.

И той затвори.

Вашингтон, окръг Колумбия

Вторник, четвърти октомври, 4:00 ч.

Стефани влезе в дома на О. Брент Грийн, министър на правосъдието на Съединените щати. Служебна кола я бе докарала до Джорджтаун. Беше се обадила на Грийн преди полунощ с молба за лична среща и му бе разказала накратко случилото се. Той бе поискал малко време за разследване и тя неохотно бе приела.

Грийн я чакаше в кабинета си.

Служил бе на президента през целия му първи мандат и бе един от малцината членове на кабинета, останали и за втория. Бе популярен поддръжник на християнски и консервативни каузи — ерген от Нова Англия, с име, неопетнено и от най-бледия намек за скандал. Дори и в този ранен час излъчваше жизненост. Косата и късата му брадичка бяха грижливо подстригани и гладко сресани, а слабата му фигура бе облечена в марков костюм на фино райе. Бе служил шест мандата в Конгреса, а преди президентът да му предложи да оглави Министерството на правосъдието, беше губернатор на Върмонт. Искрените му думи и директният подход го правеха популярен и за двете политически партии, но затвореният му характер като че ли му пречеше да се издигне по-високо от поста на министър на правосъдието.

Никога не бе влизала в дома на Грийн и очакваше мрачен, лишен от въображение интериор, приличен на самия собственик. Но стаите бяха топли и уютни — боядисани в охра, тъмносиво, бледозелено и оттенъци на червеникавокафявото и оранжевото — така нареченият ефект „Хемингуей“, както една верига за мебели в Атланта рекламираше подобни съчетания.

— Проблемът е необичаен дори за теб, Стефани — каза Грийн, след като я поздрави. — Нещо ново от Малоун?