Стив Бери - Александрийската връзка

— Събираше сили, преди да тръгне за Кронборг. Като се има предвид часовата разлика, в момента би трябвало да е на път за там.

Той й предложи да седне.

— Проблемът сякаш все повече се усложнява.

— Брент, това вече сме го коментирали. Някой високо в йерархията е проникнал в секретната база данни. Знаем, че са копирани файловете за Александрийската връзка.

— ФБР вече разследват.

— Това е смешно. Директорът така влюбено ближе задника на президента, че няма никаква опасност някой от Белия дом да бъде уличен.

— Езикът ти е цветист както винаги, но си права. За съжаление това е единствената процедура, която можем да използваме.

— Можем сами да разследваме.

— Ще ни донесе само проблеми.

— Свикнала съм.

Грийн се усмихна.

— Така си е. — Той направи пауза. — Любопитен съм какво всъщност знаеш за тази връзка.

— Когато преди пет години изпратих Котън в цялата тази бъркотия, се подразбираше, че няма да науча нищо. Не е необичайно. Често ми се налага да работя по този начин, така че не се притесних особено. Но сега вече се налага да разбера.

Лицето на Грийн изрази известна загриженост.

— Вероятно ще наруша цял куп федерални закони, но съм съгласен, че е време да научиш.

Малоун се взираше отвъд скалистия хълм към замъка Кронборг. Някога оръдията му били насочени към чуждестранните кораби, прекосяващи тесните протоци от и за Балтийско море, а събираните такси препълвали датската хазна. Сега млечнобежовите стени се издигаха величествено на фона на яркосиньото небе. Вече не бе крепост, а просто сграда от скандинавския ренесанс, с осмоъгълни кули, заострени върхове и зелени медни покриви, които напомняха по-скоро на Холандия, отколкото на Дания. Което бе разбираемо, тъй като, доколкото Малоун знаеше, именно холандец бе оказал решаващо влияние за архитектурата на замъка. Изборът беше добър. Обществените места бяха най-подходящи, когато искаш да останеш незабележим. Сам бе използвал много такива през годините, когато бе работил за проект „Магелан“.

Бяха пристигнали от Кристиангаде само за петнайсет минути. Имението на Торвалдсен бе по средата между Копенхаген и Хелсингьор, оживения пристанищен град в съседство със замъка. Малоун бе идвал тук и се бе разхождал из близките плажове в търсене на кехлибар — приятен начин да прекараш неделния следобед. Днешното посещение обаче бе различно. Нервите му бяха изопнати. Бе готов за битка.

— Какво чакаме? — попита Пам с безизразно лице.

Беше се принудил да я вземе със себе си. Категорично бе настояла, заплашвайки в противен случай да му създаде огромни неприятности. Определено разбираше нежеланието й да стои и да чака у Торвалдсен. Съчетанието от напрежение и бездействие бе лесно възпламенимо.

— Нашият човек каза в единайсет — напомни й той.

— Достатъчно време загубихме.

— Нищо от направеното досега не е било губене на време.

След разговора със Стефани бе успял да подремне няколко часа. Полузаспал нямаше да е от особена полза за Гари. Беше се преоблякъл с резервните дрехи от раницата, а Йеспер бе почистил дрехите на Пам. Дори бяха хапнали няколко залъка на закуска.

Така че бе готов.

Погледна часовника си: десет и двайсет.

Паркингите започнаха да се изпълват с автомобили. Скоро щяха да пристигнат и автобусите. Всички искаха да видят замъка на Хамлет.

Той обаче имаше други приоритети.

— Да вървим.

— Връзката всъщност е човек — каза Грийн. — Нарича се Джордж Хаддад. Палестинец, експерт по Библията.

Стефани бе чувала името. Хаддад бе личен приятел на Малоун и преди пет години бе настоял конкретно за неговата помощ.

— И какво толкова застрашава живота на Гари Малоун?

— Изгубената Александрийска библиотека.

— Не говориш сериозно.

Грийн кимна.

— Хаддад смяташе, че я е открил.

— Какво значение има това днес?

— Всъщност може да има огромно значение. Библиотеката представлявала най-голямата колекция от знание на планетата. Просъществувала цели шест века, до средата на седми век, когато мюсюлманите най-после завладели Александрия и унищожили всичко, противоречащо на исляма. Половин милион ръкописи, сборници, карти — за всичко, което ти хрумне, в библиотеката имало екземпляри. А до ден-днешен никой не е намерил и късче от тях.

— Освен Хаддад?

— Така намекваше той. Работеше върху една библейска теория. Каква точно, не мога да кажа, но доказателството на теорията му уж се съдържало в изгубената библиотека.