Стив Бери - Александрийската връзка

Стефани се замисли.

— И още нещо — обади се Грийн.

Тя го изгледа ядосано.

— Този именно приятел е доста загрижен какво ти се случва.

Малоун бе обзет от раздразнение. Бе дошъл в Бейнбридж Хол с надеждата да намери отговори. Бележките на Хаддад ги бяха насочили право тук. И въпреки това — нищо.

— Може би има друг салон? — каза Пам.

Но в брошурата нямаше друга зала с такова име. Какво пропускаше? Внезапно забеляза нещо. До една от прозоречните ниши, чиито изящни цветни стъкла чакаха сутрешното слънце, част от каменната стена бе гола. Всяка друга педя пространство бе покрита с портрети. Но не и там. А върху тапета ясно личаха бледи правоъгълни очертания.

Той бързо се приближи до голия участък.

— Тук липсва картина.

— Котън, не че държа да ти противореча, но е възможно всичко това да е пълна измислица.

Малоун поклати глава.

— Джордж е искал да дойдем тук.

Той обходи замислено стаята, съзнавайки, че не бива да се застояват повече. Можеше да дойде някой от чистачите. Макар да бе взел пистолетите на Хаддад и на единия от нападателите, не му се искаше да ги използва.

Пам разглеждаше масичките край двете канапета. Книги и списания бяха стилно наредени между скулптури и саксии. Беше вдигнала една от малките бронзови фигурки — възрастен мъж, със съсухрена кожа, но мускулесто тяло, облечено в роба. Фигурката бе кацнала върху скала, а брадатото лице бе сведено над книга.

— Погледни — каза тя.

Малоун се приближи и разчете гравирания в основата на статуйката надпис.

Св. Йероним

покровител на църквата

Толкова се бе съсредоточил в опита си да открие някакво сложно произведение, че очевидното му бе убягнало. Пам посочи книгата, която лежеше под фигурката.

— „Видението на свети Йероним“ — прочете тя.

Малоун разгледа корицата.

— Набито око.

— И аз мога да съм полезна — усмихна се тя.

Той хвана тежката бронзова статуйка и я вдигна.

— Добре тогава, бъди полезна и вземи книгата.

Стефани не бе съвсем сигурна как да разбира думите на Брент Грийн.

— Какво искаш да кажеш? Този именно приятел?

— Малко е сложно да го обсъждаме точно сега.

Тя долови нещо необичайно в очите на Грийн. Тревога. В продължение на пет години той бе булдогът на правителството в не една битка с Конгреса, пресата и различните групировки. Бе съвършеният професионалист. Адвокат, защитаващ каузата на правителството на националната сцена. Но бе и дълбоко религиозен и доколкото знаеше, името му никога не бе свързвано и с най-безобидния скандал.

— Да кажем само — продължи Грийн почти шепнешком, — че нямаше да се зарадвам, ако саудитците те бяха убили.

— Което не ме утешава особено в момента.

— Ами охранителите? — попита Касиопея. — Имам чувството, че по този въпрос не блъфира.

— Провери отпред и хвърляй по едно око към улицата — каза Стефани, а погледът й даде да се разбере, че иска да остане насаме с Грийн.

Касиопея излезе от кухнята.

— Е, Брент. Какво толкова имаш да казваш, че да не можеш да го изречеш пред нея?

— На колко години си, Стефани? На шейсет и една?

— Отказвам да коментирам възрастта си.

— Съпругът ти е покойник от десетина години. Сигурно е тежко. Аз самият никога не съм се женил, така че нямам представа какво е да загубиш любим човек.

— Не е лесно. Какво общо има то?

— Знам, че с Ларс не сте били кой знае колко близки преди смъртта му. Време е да започнеш да проявяваш доверие към хората.

— Божичко, знаеш ли какво? Ще насроча интервюта и всеки, включително и онези, дето се опитват да ме убият, ще имат възможност да ме убедят в искреността си.

— Хенрик не се опитва да те убие, Стефани. Нито Касиопея. Нито Котън Малоун. — Той млъкна за миг. — Нито пък аз.

— Оттеглил си охраната ми, знаейки, че съм в опасност.

— А какво щеше да се случи, ако не ги бях оттеглил? Двамата ти агенти щяха да се нахвърлят върху нея, щеше да започне престрелка и какво щеше да спечелиш?

— Щях да арестувам Хедър Диксън.

— А на сутринта щяха да я освободят след намесата на външния министър, а вероятно и на самия президент. После щяха да те уволнят и саудитците щяха необезпокоявано да те убият. И знаеш ли защо? Защото на никой нямаше да му пука.

Думите му звучаха доста разумно. Дявол да го вземе.

— Действала си прибързано и въобще не си помислила за последиците. — Погледът на Грийн бе омекнал и Стефани съзря в очите му нещо, което не бе забелязвала досега.

Загриженост.