Стив Бери - Александрийската връзка

— Тогава защо не ги изобличиш?

— Досега не съм хванал никой да нарушава закона. Отвратителни, неморални и алчни, да. Виждам го непрекъснато, но не вършат нищо незаконно. Уверявам те, ако някой, пък бил той и президентът, бе пресякъл границата, щях да предприема нещо. Но до този момент никой не е стигнал толкова далеч.

— Като изключим предателя.

— Именно за това интересът ми е толкова голям — язовирната стена се пропуква, преди да поддаде.

Но тя не искаше да се хване.

— Дай да погледнем нещата в очите, Брент. Приятно ти е да играеш ролята на главен прокурор, но не би оцелял кой знае колко дълго, ако погнеш някой от правителството и се провалиш.

Грийн я погледна преценяващо, с тревожни очи.

— Но ми е по-приятно ти да запазиш живота си.

Тя пренебрегна загрижеността му.

— Открихте ли предателя?

— Смятам, че…

Касиопея се върна тичешком в кухнята.

— Имаме си компания. Двама току-що паркираха до бордюра. С костюми и предаватели. От тайните служби.

— Моят екип — поясни Грийн. — Идват да проверят положението за през нощта.

— Трябва да изчезваме — каза Касиопея.

— Не — каза Грийн. — Освободете ме и ще се справя с тях.

Касиопея тръгна да се връща при задния вход.

Стефани взе едно от онези решения, които бе вземала стотици хиляди пъти. И макар очевидно през целия ден да бе вземала отвратително погрешни решения, както някога казваше баща й, вярно или грешно, няма значение . Просто направи нещо.

— Чакай.

Тя пристъпи към шкафовете, претърси няколко чекмеджета и извади нож.

— Ще го освободим — надвеси се тя над Грийн и въздъхна. — Дано знам какво правя.

Сейбър забърза през гората към мястото, където бе оставил колата си. Зората тъкмо се пропукваше над английската провинция. Всичко наоколо бе обвито в мъгла, хладният въздух бе влажен. Доволен бе от първата си среща с Котън Малоун. Съвършено премерена, така че да възбуди любопитството на американеца и същевременно да потуши всякаква параноя. Убийството на мъжете, които бе наел да нападнат Малоун, се оказа идеалният начин да се появи на сцената. Щеше да убие и тримата, ако Малоун не бе застрелял единия.

Той със сигурност бе претърсил телата, но Сейбър бе наредил никой да не носи документи за самоличност. Инструкциите му бяха да нападнат Малоун и да го хванат. Но след като Малоун бе елиминирал първия, правилата се бяха променили. Не бе изненадан. В Копенхаген Малоун бе доказал, че знае как да се справя с проблемите.

Слава богу, че бе открил касетофона в апартамента на Хаддад. Записът, заедно с данните от компютъра, му бяха осигурили достатъчно информация, за да успее да накара Малоун да му се довери. Сега трябваше единствено да се върне в хотела и да чака.

Малоун щеше да дойде.

Излезе от гората и зърна автомобила си. Зад него бе паркирана друга кола. Сейбър видя, че сътрудничката му крачи около нея.

— Копеле такова — изкрещя тя. — Та ти ги уби.

— И какъв е проблемът?

— Аз ги наех. Колко още мислиш, че ще мога да наема, ако се разчуе, че избиваме собствените си хора?

— Че как ще се разчуе? Знаем само ние двамата.

— Мръсник. Гледах всичко отвън. Застреля ги в гръб. Така и не разбраха какво става. Планирал си го предварително.

Сейбър спря пред колата си.

— Винаги си била проницателна.

— Майната ти, Доминик. Тези мъже ми бяха приятели.

Любопитството му се събуди.

— Спала ли си с някой от тях?

— Хич не ти влиза в работата.

— Права си — вдигна рамене той.

— Приключих с теб. Край. Намери си друг помощник. — Тя гневно тръгна към колата си.

— Не съм толкова убеден.

Тя се извъртя към него, очакваща спор. И преди се бяха карали. Но този път Сейбър я застреля право в лицето. Нищо и никой нямаше да му пречи. Твърде много усилия бе вложил в планирането. На път бе да изиграе един от най-мощните икономически картели на планетата. Провалът би донесъл непоправими последствия. Така че провал нямаше да има. И нямаше да остави никакви следи, които да водят към него.

Отвори вратата на колата и се вмъкна вътре. Оставаше му да се справи единствено с Котън Малоун.

Стефани стоеше насред кухнята. Касиопея беше до нея. Двете чуха как Брент Грийн отваря входната врата и разговаря с двамата агенти на тайните служби. Или Стефани бе взела правилното решение, или всеки миг щяха да ги арестуват.

— Абсолютна глупост — прошепна Касиопея.

— Глупостта си е моя и не съм молила нито теб, нито Хенрик да се намесвате.