Стив Бери - Александрийската връзка

— Стори ми се, че имате нужда от помощ — каза новодошлият, стиснал пистолет в дясната си ръка.

Двамата нападатели лежаха на пода, а върху мрамора бавно се отцеждаше кръв. Непознатият явно стреляше добре. Малоун се показа иззад колоната.

— Кой сте вие?

— Приятел.

— Простете скептичността ми.

— Не мога да ви виня. Така че, ако предпочитате, стойте си там и изчакайте полицията. Може би ще успеете да дадете обяснение за трите трупа.

Малоун чу отдалечаващите се стъпки. После се сети нещо.

— Ами чистачите? Защо не са дотичали още?

Стъпките спряха.

— Защото са на горния етаж, в безсъзнание.

— Ваша работа ли е?

— Не.

— Какви са мотивите ви?

— Същите като на мнозина, които идват тук посред нощ. Търся Александрийската библиотека.

Малоун не каза нищо.

— Знаете ли какво? Отседнал съм в хотел „Савой“, стая 453. Разполагам с информация, която се съмнявам, че притежавате, а вероятно вие имате друга, до която аз не съм достигнал. Ако искате да поговорим, ще ме намерите. Ако ли пък не, вероятно ще се засечем някъде по пътя. Вие преценете. Но може би заедно ще успеем да ускорим процеса. От вас зависи.

По пода отекнаха стъпки, тежки и равномерни, и заглъхнаха в дълбините на къщата.

— Какво, по дяволите, беше това? — просъска Пам.

— Неговият начин да ни се представи.

— Та той уби двама мъже.

— За което съм му благодарен.

— Котън, да се измъкваме оттук.

— На мен ли го казваш. Но първо трябва да разберем кои са тези мъже.

Той заобиколи бързо колоната и затича надолу по стълбите. Пам го последва. Претърси и трите тела, но не намери документи за самоличност.

— Грабвай пистолетите — нареди той, прибирайки шестте резервни пълнителя от телата. — Тези трима са пристигнали добре екипирани.

— Вече започнах да свиквам с гледката на кръв — отбеляза тя.

— Казах ти, че ще става по-лесно.

Замисли се отново за мъжа. Хотел „Савой“. Стая 453. Това бе неговият начин да каже: Можете да ми се доверите. Пам все още стискаше книгата за свети Йероним, а той носеше кожената чанта от апартамента на Хаддад.

Пам се насочи към вратата.

— Къде си тръгнала? — попита той.

— Гладна съм. Надявам се в „Савой“ да правят хубава закуска.

Малоун се ухили.

Бързо схващаше.

Вашингтон, окръг Колумбия

Стефани не бе убедена, че може да поеме повече. Погледът й се впи в Брент Грийн.

— Я обясни.

— Умишлено позволихме проникване във файловете. Сред нас има предател и искаме да го хванем. Или нея.

— И кои сте вие?

— Министерството на правосъдието. Провеждаме свръхсекретно проучване. В течение сме само аз и още двама. Най-близките ми заместници, в чиито ръце бих поверил живота си.

— На лъжците едва ли им пука за доверието ти.

— Съгласен съм. Но изтичането не е на ниво министерство, а много по-високо. Пуснахме стръв и предателят захапа.

Стефани не можеше да повярва на ушите си.

— И между другото рискувахте живота на Гари Малоун.

— Никой не би могъл да го предвиди. Нямахме представа, че някой друг освен израелците и саудитците се е загрижил за Джордж Хаддад. Изтичането на информация, което се опитваме да спрем, водеше право към тях.

— Така смятате вие. — Мислите й литнаха към Ордена на Златното руно.

— Ако имах и най-беглата представа, че семейството на Малоун ще бъде в опасност, никога нямаше да позволя да се използва такава стратегия.

Много й се искаше да му повярва.

— Всъщност се надявахме, че местоположението на Хаддад е сравнително безобидна информация. Не смятахме за особено рисковано да оставим израелците да научат, че Хаддад е жив, особено при положение че във файловете нямаше нищо, което да посочи къде се е скрил.

— Като изключим дирята право към Котън.

— Предположихме също, че ако предизвикат Малоун, той ще знае какво да направи.

— Но той напусна, Брент — почти извика тя. — Вече не работи за нас. Нямаме практиката да излагаме бившите си агенти на опасност, особено без тяхно знание.

— Претеглихме тези рискове и решихме, че си струва да ги поемем, за да открием предателя. Но отвличането на момчето промени всичко. Радвам се, че Котън успя да го спаси.

— Колко си мил. Ще имаш голям късмет, ако не ти разбие носа.

— Настоящото правителство ме отвращава — промърмори Грийн. — Глутница привидно праведни, но в същност твърде корумпирани мръсници.

Не бе чувала Грийн да говори по този начин.

— Бият се в гърдите какви християни и патриоти са, но са лоялни само към себе си и… към парите. Вземат решение след решение, всяко уж заради американското знаме, а единственият резултат е, че пълнят джобовете на големите корпорации, които са финансирали партията им. Отвратен съм. Присъствам на събрания, в които политическите решения се съобразяват с това кое ще изглежда добре в медиите, вместо кое ще е добро за нацията. Аз мълча. Не казвам нищо. Държа се като добър съотборник. Което не означава, че ще позволя да изложат на опасност страната ми. Положил съм клетва и за разлика от мнозина в правителството тя значи нещо за мен.