Стив Бери - Александрийската връзка

— По-рано ти предложих помощта си. Ти отказа. Сега ще ти кажа това, което не знаеш. Което не ти казах тогава.

Тя зачака.

— Аз позволих да проникнат във файла с Александрийската връзка.

Малоун разгърна книгата за свети Йероним, тънко томче с едва седемдесет и три пожълтели листове, с година на издаване 1845-а. Прелисти го, колкото да прегледа няколко подробности.

Йероним бе живял между 342 и 420 г. след Христа. Владеел латински и гръцки и като млад не си давал труда да възпира вродената си наклонност към удоволствията. През 360 г. бил кръстен от папата и се посветил на Бога. През следващите шейсет години пътувал, писал трактати, защитавал вярата и се превърнал в общопризнат баща на християнската религия. Пръв превел Новия завет, а по-късно, към края на живота си, превел и Стария завет от староеврейски на латински. Така създал Вулгата, провъзгласена хиляда и сто години по-късно от събора в Трент за достоверния текст на католическата църква.

Три думи привлякоха вниманието на Малоун.

Евсевий Йероним Софроний.

Рожденото име на Йероним.

Сети се за романа от кожената чанта. „Пътят на един герой“ от Евсевий Йероним Софроний. Явно Томас Бейнбридж особено внимателно бе избрал псевдонима си.

— Има ли нещо интересно? — попита Пам.

— Всичко. — Но вълнението му се изпари, заменено от хладната тръпка на неприятно предчувствие. — Трябва да изчезваме веднага.

Той се втурна към вратата, изгаси лампата и внимателно я отвори. Мраморното фоайе бе притихнало заплашително. Радиото, което продължаваше да работи в отдалечена стая, вече предаваше някакво спортно събитие, чуваха се ясно гласовете на тълпата и коментатора. Машината за полиране бе замлъкнала.

Малоун поведе Пам към стълбите. Трима мъже с пистолети в ръка внезапно нахлуха във фоайето под тях. Единият вдигна ръка и стреля.

Малоун бутна Пам към пода. Куршумът рикошира в камъка. Той пъргаво претърколи и двама им зад една колона и забеляза сгърченото й от болка лице.

— Рамото ми — изстена тя.

Още три куршума се опитаха да ги достигнат през мрамора. Малоун стисна автоматичния пистолет на Хаддад. Бе готов за действие. Изстрелите до този момент бяха само тих пукот, сякаш някой тупаше възглавница. Заглушители. Той поне имаше преимуществото на по-високата позиция. Видя двама от стрелците да напредват откъм дясната страна на долното ниво, а третият остана отляво. Не биваше да допуска двамата да получат възможност да стрелят първи и натисна спусъка.

Не уцели, но изсвистяването на куршума разколеба за миг нападателите му, което бе достатъчно, за да се прицели и да улучи мъжа отпред. Той извика и падна на пода. Вторият скочи в търсене на прикритие, но Малоун успя да стреля още веднъж. Преследвачът му доста пъргаво се върна към входа. От падналия шуртеше кръв и оформяше яркочервена локва върху белия мрамор.

Чуха се нови изстрели. Въздухът бе наситен с миризмата на барут.

В пистолета на Хаддад имаше още пет куршума, но Малоун разполагаше и с още един пистолет. Може би още пет. Видя страха в очите на Пам, но тя успяваше да запази самообладание.

Чудеше се дали да не се върнат в салона. Ако барикадираха с мебели двойните врати, можеха да си спечелят няколко минути, така че да избягат през прозорците. Но бяха на втория етаж, което щеше да създаде допълнителни пречки. Все пак, това бе единственият им шанс, освен ако мъжете под тях не излезеха от прикритието си, за да успее да ги уцели. Малко вероятно.

Единият от мъжете притича до подножието на стълбите. Другият прикри движението си с четири изстрела, които отскочиха от стената зад тях. Малоун бе принуден да пести куршумите си и не можеше да си позволи да стреля, докато не бе сигурен в мишената.

И тогава разбра какво се опитват да направят.

За да стреля по единия, трябваше да се подаде иззад колоната, но така щеше да стане лесен прицел за другия. Затова предприе изненадващ ход и пренебрегвайки опасността отляво, скочи вдясно и стреля в червената пътека пред краката на нападателя си.

Мъжът скочи от стълбището и се скри.

Пам протегна ръка към рамото си и той видя кръв. Раната й се бе отворила от многото резки движения. Сините й очи бяха широко разтворени, изпълнени с ужас.

Нови два изстрела проехтяха във фоайето. Без заглушител. Голям калибър.

После настъпи тишина.

— Здравейте — извика мъжки глас.

Малоун надникна иззад колоната. В подножието на стълбите стоеше висок мъж с пясъчноруса коса. Имаше широко чело, къс нос и кръгла брадичка. Беше облечен в джинси, памучна риза и яке.