Стив Бери - Александрийската връзка

D O.V.O.S.V.A.V.V. M

— А за тези букви какво пише? — попита Пам.

— Нищо. Само че съдържат някакво послание и че в къщата има и други знаци.

— Което определено обяснява защо сме тук в пет сутринта.

Малоун долови раздразнението й.

— Не обичам тълпите.

Пам се приближи до беседката.

— Защо ли е отделил буквите D и M по този начин?

Нямаше никаква представа. Но едно нещо поне бе ясно.

Пасторалната сцена от „Пастирите на Аркадия II“ изобразяваше жена, която наблюдава трима пастири, скупчени около каменна надгробна плоча, а всеки от тях сочи гравираните върху нея букви. ET IN ARCADIA EGO. Знаеше какво гласи преводът. И в Аркадия аз. Загадъчен надпис без никакъв смисъл. Но Малоун бе виждал тези думи и по-рано. Във Франция. В един сборник с ръкописи от XVI век, в който се описваше постигнатото от рицарите тамплиери през месеците, предшестващи масовите арести през октомври 1307 г.

Et in arcadia ego. Анаграма на думите I tego arcana dei. Аз пазя тайните Божии.

Изрецитира фразата на Пам.

— Шегуваш се — каза тя.

Той вдигна рамене.

— Просто споделям каквото знам.

Трябваше да разгледат къщата. От безопасно разстояние в градината, сред пояса от високи кедри, Малоун заоглежда приземния етаж. Лампите в отделните стаи ту светваха, ту изгасваха според движението на чистачите. Вратата към задната тераса бе отворена и подпряна със столове. Видя как един мъж излиза с две торби за отпадъци, които хвърли върху една купчина, и изчезва обратно в къщата.

Погледна часовника си — 5:40 ч.

— Скоро ще трябва да привършват — отбеляза той. — Щом си тръгнат, ще разполагаме с един-два часа, преди да пристигнат служителите. Музеят отваря чак в десет. — Бе почерпил информацията от табела до главния вход.

— Няма смисъл да казвам колко глупаво ми изглежда всичко.

— Винаги си искала да знаеш как си изкарвам прехраната, а аз все не можех да ти кажа. Свръхсекретни мисии и прочие. Ето, време е да научиш.

— По-добре ми беше, когато не знаех.

— Не ти вярвам. Помня колко много се дразнеше.

— Поне не се сдобивах с рани от куршум.

Малоун се усмихна.

— Това е ритуалът на посвещението. — Той вдигна ръка. — Последвай ме.

Сейбър наблюдаваше как неясните силуети на Котън Малоун и бившата му съпруга изникват измежду дърветата зад Бейнбридж Хол. Малоун бе дошъл право в Оксфордшър. Чудесно. Бе разчитал на любопитството му. Сътрудничката му също бе свършила своята работа. Беше наела тримата мъже, които бе поискал допълнително, и му бе доставила оръжие.

Той пое с наслада няколко дълбоки глътки от хладния нощен въздух и извади зиг зауера от джоба на якето си. Време беше да се запознае лично с Котън Малоун.

Малоун се приближи към отворената задна врата, като пристъпваше плътно до стената, криейки се в сенките, и надникна вътре.

От сводестия таван се спускаше огромен полилей, осветяваше позлатените мебели и съживяваше гоблените и картините по стените. Не се виждаше никой, но Малоун долови виенето на машина за полиране на под и рева на радио иззад сводовете.

Направи знак на Пам и двамата влязоха.

Не познаваше разположението на къщата, но една табелка гласеше, че се намира в Залата на Аполон. Припомни си бележките на Хаддад. В салона на Бейнбридж Хол виждаме поредното доказателство за арогантността на Бейнбридж. Самото му наименование е особено показателно. „Видението на свети Йероним“. Изключително любопитно и подходящо, тъй като много често подобен път започва след Божията поява…

Значи трябваше да открият салона.

Той поведе Пам към един от изходите, водещ към величествено фоайе, достойно за катедрала, с изящни арки. Любопитна бе тази смяна в стила и дизайна. По-бледата светлина смекчаваше очертанията на мебелите. В една от арките забеляза бюст.

Тръгна на пръсти по мраморния под, стъпвайки внимателно с гумените си подметки, и разпозна лицето на Томас Бейнбридж. Бе като издялано от камък, челюстта — стегната, носът — подобен на клюн, очите — студени и присвити. Според написаното от Хаддад Бейнбридж се интересувал от наука и литература, а бил също и колекционер — събирал картини, книги и скулптури с изключителна пресметливост. Бил обаче и авантюрист, пътувал до Арабия и Близкия изток по време, когато и двете места били толкова познати на западния свят, колкото и луната.

— Котън — прошепна Пам.

Малоун се извърна. Беше се спряла пред една масичка с наредени върху нея брошури.

— План на къщата.