Стив Бери - Александрийската връзка

— Може би аз самият не знам.

— Съмнявам се.

Запита се дали да не й каже всичко. Но не бе стигнал дотук, проявявайки глупост. Излишните приказки бяха провалили не един преуспяващ човек.

— Да кажем, че истината винаги се приема трудно. От хората, от културите, дори от народите.

Стефани бе изненадана от поддържания вид на задния двор. Имаше толкова много цветя. Пъстри астри, жълти камбанки, златник, виолетки и хризантеми. Терасата образуваше полуостров сред тях, на плочите бяха разпръснати мебели от ковано желязо и още цветя, този път в декоративни саксии.

Заведе Касиопея до дебелия дънер на висок клен, едно от трите внушителни дървета, които хвърляха сянка в градината. Погледна часовника си — 21:43 ч.

Стигнала бе дотук, тласкана от комбинацията от гняв и любопитство, но със следващата крачка необратимо щеше да прекрачи границата.

— Я извади въздушния пистолет — прошепна тя.

Спътничката й пъхна стреличка в цевта.

— Надявам се да отбележиш сляпото ми подчинение на тази глупост.

Стефани се замисли за следващия им ход.

Естествено, можеха да влязат с взлом. Касиопея притежаваше нужните умения. Но и едно почукване на вратата би могло да свърши работа. Този вариант й допадаше още повече. Решението им обаче бе наложено внезапно, когато задната врата се отвори и сред тънките колони, които подпираха тясната козирка, изникна тъмен силует. Високият мъж бе по халат за баня, а краката му бяха обути в пантофи, които стържеха по плочките на терасата.

Стефани направи жест към пистолета, след това към тъмния силует.

Касиопея се прицели и стреля. Чу се тихо изпукване, последвано от свистенето на стрелата. Връхчето й уцели мъжа, който извика. Ръката му се стрелна към рамото. Опита се да измъкне стрелата, но само пое рязко въздух и се строполи.

Стефани се втурна към него.

— Доста бързо действа.

— Това е идеята. Кой е този?

Двете се втренчиха в мъжа.

— Поздравления. Току-що уцели министъра на правосъдието на Съединените щати. А сега ми помогни да го завлечем в къщата.

Четвъртък 6 октомври, Лондон, 3:15 ч.

Сейбър се взираше в екрана на лаптопа. Вече три часа преглеждаше записаното от компютъра на Джордж Хаддад. И беше смаян.

Информацията определено бе същата, която би могъл да измъкне и от самия палестинец, и то без да се налага да принуждава арабина да проговори. Хаддад явно бе посветил много години на изучаването на Александрийската библиотека наред с митичните Пазители и бе събрал внушително количество данни. Цяла поредица файлове бяха свързани с английски граф на име Томас Бейнбридж, за когото бе чувал от Алфред Херман. Според Хаддад към края на XVIII век Бейнбридж посетил Александрийската библиотека, след това написал книга за преживяванията си, която според бележките съдържала указания за точното й местоположение.

Възможно ли бе Хаддад да е открил екземпляр от тази книга?

И него ли бе взел от дома му Малоун?

Споменаваше се и потомственото имение на Бейнбридж на север от Лондон. Хаддад явно бе ходил там нееднократно и вярваше, че в него се намират допълнителни насоки, особено в мраморната беседка и във „Видението на свети Йероним“. Но бележки, обясняващи значението на тези два елемента, липсваха.

После идваше Пътят на героя.

Преди час бе открил писмено описание на случилото се в къщата на Хаддад на Западния бряг преди цели пет години. Прочел бе бележките с интерес и в момента възстановяваше събитията в главата си. Въодушевлението му растеше.

— Твърдите, не библиотеката все още съществува? — попита Хаддад.

— Векове наред я охраняваме. Спасихме всичко, което щеше да се загуби поради невежество и алчност — отговори Пазителят.

Хаддад посочи плика, който гостът му бе подал.

— А Пътят на героя ще ми посочи ли мястото?

Мъжът кимна.

— За онези, които разбират, Пътят ще бъде очевиден.

— Ами ако не разбирам?

— Тогава няма да се видим повече.

Хаддад се замисли за възможностите и каза:

— Опасявам се, че е по-добре онова, което искам да науча, да остане скрито.

— Защо смятате така? Не бива да се страхуваме от знанието. Запознат съм с работата ви. Аз също изучавам Стария завет. Затова и ме избраха за ваш Пазител. — Лицето на по-младия мъж се оживи. — Разполагаме с източници, каквито не можете да си представите. Оригинални текстове. Кореспонденция. Анализи. От някогашни времена, от хора, които са знаели много повече от вас или мен. Познанията ми по староеврейски не могат да съперничат на вашите. Разбирате ли, за един Пазител съществуват различни нива на реализация и единственият начин да се изкача нагоре е чрез усъвършенстване. И аз като вас съм обсебен от християнската интерпретация на Стария завет. Искам да науча повече и вие можете да ми бъдете учител.