Стив Бери - Александрийската връзка

— Вярно е, че когато вече ме няма, Доминик ще трябва да се справи с теб, както и ти с него. Но не прибързвай. Мъж като него, лишен от емоции, от морал, със смело сърце, може да се окаже ценен помощник.

Надяваше се, че тя го слуша, но се опасяваше, че до ушите й достига само онова, което тя иска. Както винаги. Майка й бе починала, когато Маргарете бе на осем, и в детството си дъщеря му сякаш бе негово съвършено подобие — произлязла от реброто му, както тя самата обичаше да казва. С времето, уви, нещата се бяха променили. Бе започнала образованието си във Франция, продължила бе в Англия и бе завършила в Австрия, а бизнес уменията си бе усъвършенствала в заседателните зали на неговите многобройни корпорации.

Но сведенията оттам не бяха особено окуражителни.

— Какво ще направиш, ако откриеш библиотеката? — попита тя.

Алфред успя да прикрие развеселеността си. Явно не желаеше повече да дискутира Сейбър, нито себе си.

— Въображението е безсилно да си представи невероятните идеи, скрити там.

— Вчера те чух да говориш за нея. Разкажи ми повече.

— А, картата на Пири Рейс от 1513 година, открита в Истанбул. Бях се въодушевил. Не знаех, че ме слушаш.

— Винаги слушам.

Той се усмихна на изказването. И двамата знаеха, че не е така.

— Обяснявах на съветника, че картата е била нарисувана върху кожата на газела от един турски адмирал, който някога бил пират. И е невероятно подробна. Нанесен е южноамериканският бряг, макар европейските мореплаватели все още да не са били описали този район. Антарктида също е изобразена, много преди да бъде покрита с лед. Едва наскоро чрез радар учените успяха да определят контурите на брега. И все пак изображението от 1513 година може да съперничи на нашето. Върху нея картографът е написал, че е използвал карти, изработени в дните на Александър, Господарят на двата рога. Представяш ли си? Може би древните мореплаватели са посещавали Антарктида преди хиляди години, много преди образуването на ледовете, и са описали видяното.

Херман усещаше, че му се завива свят при мисълта какво още бе изгубено в областта на математиката, астрономията, геометрията, метеорологията и медицината.

— Незаписаното знание или се забравя, или се опорочава до неузнаваемост. Чувала ли си за Демокрит? Той стигнал до идеята, че всичко около нас се състои от краен брой миниатюрни частици. Днес ги наричаме атоми, но той е бил първият, който осъзнал съществуването им и формулирал атомната теория. Автор на седемдесет книги — знаем го от редица препратки — но нито една не е оцеляла. Изминали векове, преди други хора в съвсем друга епоха да достигнат до същата идея. Почти нищо от написаното от Питагор не е оцеляло. Мането написал историята на Египет. Всичко изчезнало. А Гален, великият римски лечител? С неговите петстотин медицински трактата? До нас са стигнали само откъси от тях. Аристарх смятал, че Слънцето, а не Земята, е център на вселената. Но историята тачи Коперник, живял седемнайсет века по-късно, за това откритие.

Сещаше се и за много други. Ератостен и Страбон, географите. Архимед, лекар и математик. Зенодот и неговата граматика. Калимах, поетът. Талес, първият философ.

Всичките им размисли и идеи бяха изчезнали.

— Винаги е било така — каза той. — Знанието е първото нещо, което се изкоренява, когато се завземе властта. Историята го доказва отново и отново.

— И от какво толкова се бои Израел? — попита тя.

Сигурен бе, че в крайна сметка тя ще се опита да го насочи към тази тема.

— Може би е по-скоро въображаем, отколкото реален страх — отбеляза тя. — Трудно е да промениш света.

— Но е възможно. Множество мъже — той направи кратка пауза — и жени са успявали да постигнат подобни промени през вековете. И не насилието е водело до най-съществените сред тях. Често по-голям успех са имали думите. Библията променила човечеството из основи. Коранът също. Както и Магна Харта. Американската конституция. Милиарди хора живеят живота си според тези слова. Самото общество се е променило след тях. Всъщност не толкова войните, колкото споразуменията след тях влияят на хода на историята. Планът „Маршал“ прекрои света много по-съществено, отколкото самата Втора световна война. В действителност думите са истинското оръжие за масово унищожение.

— Не отговори на въпроса ми — настоя тя с тон, който му напомни за отдавна починалата му съпруга.

— От какво се бои Израел? — повтори той.

— Защо не искаш да ми отговориш?