Стив Бери - Александрийската връзка

— Помниш ли какво ти казах? — попита го той. — Че трябва да внимаваш какво говориш. И много да слушаш.

— Схванах.

Торвалдсен се усмихна.

— Чудесно.

Сега можеше да се надява единствено, че правилно е разбрал Алфред Херман.

Виена, 8:00 ч.

Херман отмести чинията със закуската си. Мразеше да яде, особено сред много хора, но пък обожаваше трапезарията на замъка. Лично бе избрал дизайна и неоготическия стил — касите на прозорците и декоративните панели на тавана бяха украсени с гербовете на прославени кръстоносци, а стените бяха покрити с гоблени, изобразяващи завладяването на Йерусалим от християните.

Закуската както винаги бе впечатляваща и цяла свита сервитьори в бели сака обслужваха гостите му. Дъщеря му седеше в другия край на дългата маса, а останалите десет стола бяха заети от специалните членове на Ордена — Политическия комитет — които бяха пристигнали предишния ден, за да присъстват на събранието.

— Надявам се, че всички се чувствате добре — каза Маргарете. Пред подобно множество тя бе в стихията си.

Херман забеляза, че дъщеря му се смръщи на недокоснатата му чиния, но не каза нищо. Щеше да го порицае насаме, сякаш апетитът сам по себе си гарантираше дълъг живот и крепко здраве.

Неколцина от членовете обсъждаха замъка и изящната мебелировка, отбелязвайки някои от промените, които бе направил. Макар всички да бяха богати мъже и жени, взети заедно, те не притежаваха и една четвърт от богатството на Херман. Всеки един обаче бе полезен в някакво отношение. Затова им благодари, че са забелязали промените, и заяви:

— Любопитно ми е какво възнамерява да докладва пред събранието Политическият комитет по отношение на Концепция 1223.

Инициативата, приета преди три години на пролетното събрание, включваше сложен план за дестабилизация на Израел и Саудитска Арабия. Бе прегърнал идеята и именно по тази причина си бе създал източници на информация сред израелското и американското правителство, които неочаквано го бяха насочили към Джордж Хаддад.

— Преди да ти отговорим — обади се председателят на комитета, — би ли ни казал дали усилията ти дават резултат? Ако не, плановете ни ще трябва да се променят.

Херман кимна.

— Събитията започнаха да се развиват доста бързо. Но при положение че постигна успех, осигурен ли е пазар за информацията?

Друг член на комитета кимна в отговор.

— Направихме сондажи в Йордания, Сирия, Египет и Йемен. Всички проявяват интерес, поне за започване на преговори.

Херман остана доволен. Бе научил, че ентусиазмът на дадена арабска държава — независимо дали за стоки, услуги или тероризъм — се увеличава правопропорционално на липсата на подобен интерес в съседна страна.

— Рисковано е да пренебрегваме саудитците — намеси се друг. — Имат връзки с много от членовете ни. Отмъщението им може да се окаже твърде скъпо.

— Вашите специалисти в преговорите трябва да гарантират, че саудитците ще запазят спокойствие, докато не настъпи удобният за нас момент да действаме.

— Не е ли време да ни обясниш за какво точно става въпрос? — попита един от членовете на комитета.

— Не — каза Херман. — Още не.

— Въвличаш ни в нещо, което, честно казано, Алфред, буди известни въпроси.

— Какви въпроси?

— Какво би могло да е толкова съблазнително за Йордания, Сирия, Египет и Йемен, но не и за Саудитска Арабия?

— Премахването на Израел.

Цялата зала потъна в тишина.

— Вярно е, че това е обща цел за всички тези държави, но е и невъзможна цел. Тази държава не може да бъде премахната.

— Така говореха и за Съветския съюз. Но когато смисълът за съществуването му бе поставен под съмнение и разобличен като измама — каквато всъщност бе — видяхте какво се случи. Разпадна се само за няколко дни.

— И ти можеш да предизвикаш същото, така ли? — попита някой.

— Нямаше да губя времето на Ордена, ако не смятах, че е възможно.

Един от членовете, дългогодишен негов приятел, прояви явно раздразнение от уклончивите му отговори, затова Херман реши да им подхвърли още нещичко.

— Нека споделя следното. Какво ще стане, ако се постави под съмнение истинността на Стария завет?

Неколцина от гостите свиха рамене. Един попита:

— И какво ще стане?

— Подобно становище би могло да промени из основи спора в Близкия изток — поясни Херман. — Евреите са твърдо решени да отстояват правотата на своята Тора. Словото Божие и така нататък. Досега никой не е оспорил сериозно вярванията им. Имало е коментари и спекулации, но само си представете какво ще се случи с авторитета на евреите, ако се докаже, че Тората съдържа невярна информация. Помислете само как ще подейства това на останалите държави в Близкия изток.