Стив Бери - Александрийската връзка

Въпросът й го подразни. Трябваше да се научи да не показва какво не знае.

— Изглежда, сред управляващите в САЩ има хора, които също искат да усмирят Израел. Смятат да извлекат ползи за американската външна политика.

— Нима е възможно? — попита един от членовете. — От хилядолетия арабите воюват и с араби, и с евреи. Какво, по дяволите, ще ги изплаши чак толкова?

Беше поставил висока цел и пред Ордена, и пред самия себе си, но един глас в него нашепваше, че усърдието му ще бъде възнаградено. Затова дръзко отвърна на погледите на мъжете и жените пред него и заяви:

— Отговорът на този въпрос ще ми е ясен, преди да изтече този уикенд.

Вашингтон, окръг Колумбия, 3:30 ч.

Стефани се отпусна изтощена на стола. Брент Грийн я гледаше от канапето. Беше привел рамене, нещо, което никога не го бе виждала да прави. Касиопея спеше на горния етаж. Поне един от тях щеше да успее да си почине. Тя самата категорично нямаше да може. Имаше чувството, че бе дошла тук не преди четирийсет и осем часа, а преди четирийсет и осем дни, изпълнена с недоверие към Грийн, разярена от думите му, бясна на самата себе си, че е изложила сина на Малоун на опасност. И макар Гари Малоун вече да бе на сигурно място, съмненията по отношение на Брент Грийн продължаваха да бушуват в съзнанието й, особено след казаното преди няколко часа.

Основният източник на информация за израелците е Пам Малоун.

Тя вдигна кутийката диетична кола, която бе открила в хладилника на Грийн.

— Наистина ли ги пиеш тия неща?

Той кимна.

— Има съвсем същия вкус като оригинала, но без захарта. Стори ми се нелоша идея.

Стефани се усмихна.

— Странна птица си ти, Брент.

— Просто съм по-затворен и не обичам да споделям предпочитанията си с другите.

Сърцето я болеше, мозъкът й бе изтощен. Дълбоко загнездилото се безпокойство отвличаше вниманието й от Грийн. Умишлено бяха изгасили светлините, за да внушат на всички бдителни очи, че обитателят на къщата спи дълбоко.

— За Малоун ли мислиш? — попита я той в тъмното.

— Доста е загазил.

— Не можеш да направиш нищо, докато не се обади.

Тя поклати глава.

— Това не ме успокоява.

— Нали си пратила агент в Лондон. Какви са шансовете да открие Котън?

Не особено големи. Лондон бе голям град, а и можеше ли да е сигурна, че Малоун е там? Би могъл да бъде навсякъде из Великобритания. Стефани не искаше да се замисля за различните варианти, така че попита:

— Откога знаеш за Пам?

— От скоро.

Беше й неприятно, че са я държали в неведение. Реши, че за да получи някаква информация, ще трябва самата тя да предложи такава.

— Има и друг играч във вашата игра.

— Целият съм в слух. — Тонът на Грийн сочеше, че интересът му се е пробудил. Най-после тя да знае нещо, за което той не бе чувал.

Разказа му какво й бе казал Торвалдсен за Ордена на Златното руно.

— Хенрик не ми е споменавал и дума.

— Гледай ти, колко странно. — Тя отпи от безалкохолната напитка. — Явно ти казва само това, което иска да знаеш.

— Те ли са отвлекли сина на Малоун?

— Начело са в списъка ми със заподозрени.

— Това обяснява доста неща — отбеляза Грийн. — Израелците проявяваха необичайна предпазливост през цялата операция. Размахахме им връзката като стръв, надявайки се лицето за контакт тук да захапе. От няколко години в лични срещи дипломатите им задават въпроси за Джордж Хаддад. Така и не успяхме да ги заблудим докрай, когато Малоун го скри. Преровиха останките от взривеното кафене, но бомбата си бе свършила добре работата. Дори след като им размахахме връзката, така че да не могат да не я забележат, израелците продължиха да играят твърде прикрито.

— Кажи ми нещо, което не зная.

— Отвличането на Малоун ни обърка. Затова и отложих срещата ни, когато се обади с новините.

— А аз мислех, че просто не ме харесваш.

— Действително са необходими здрави нерви, за да те изтърпи човек, но аз съм свикнал.

Стефани се усмихна.

Грийн протегна ръка към една кристална купичка с осолени ядки върху ниската масичка. Стефани също чувстваше глад, затова и тя си взе малко.

— Знаехме, че Израел не е виновен за отвличането на Гари Малоун — продължи Грийн. — И ни беше чудно, че не реагираха, когато се случи. Но после, след като ти ми се обади, научих за Пам Малоун.

Стефани слушаше внимателно.

— Преди три месеца започнала да се среща с един мъж. Преуспяващ адвокат от фирма в Атланта, старши съдружник, но и еврейски патриот. Въодушевен поддръжник на Израел. Службите по сигурността смятат, че е подпомогнал финансирането на една от провоенните фракции в израелското правителство.